Когато станеше това, неговите сертификати за акциите щяха да се превърнат в нищо повече от хиляда парчета хартийки без никаква стойност. Не можеше да се измъкне от ситуацията, тъй като беше инвестирал много в компанията. Ако започнеше да продава акциите си в по-големи количества, това щеше да предизвика размисли и спадане на цената на акциите.
Ако рудата в скотовъдната ферма беше в достатъчно количество, загубите можеха да бъдат възстановени, но това беше прекалено несигурно, за да рискува такава огромна сума пари. Дори и да се опита да открие какви са залежите, щеше да е прекалено опасно, тъй като работите там щяха да предизвикат светкавични слухове. Докато слушаше аптекаря, Мортън реши да остави акционерната компания да измине своя път, след това да проучи възможностите на златната руда.
— Само няколко унции злато от един тон руда може да донесат милиони — продължаваше да шепне въодушевено Боланд. — А от тази ще се получат няколко унции злато на тон. Мисля, че рудата произхожда от Тибубура.
Мортън се хвана за последната забележка, поглаждайки брадичката си.
— За съжаление — говореше той, — не притежавам никаква част от Тибубура. Подготовката за експлоатирането й ще отнеме много време, навярно няколко години.
Боланд се облегна назад, като остана безмълвен за миг от шок и разочарование.
— Няколко години? — ахна той. — Но защо да се чака? Казвам ви, откъдето идва тази руда има цяло състояние, мистър Керък, и ние можем да…
— Слушай ме внимателно — прекъсна го Мортън. — Не съм станал богат, защото съм се втурвал да правя неща, без предварителна подготовка. Необходимото оборудване ще струва скъпо, а в момента съм вложил много пари другаде. Ако започна да разпродавам бързо акциите си, за да купя машините и съоръженията, други ще разберат какво правим. Трябва да избегнем други хора да се хвърлят в това начинание, както и каквито и да било правни проблеми. Казал ли си на някого за това? Например на жена ти?
— Не, сър — отговори тихо аптекарят. — Дойдох тук направо от магазинчето ми. Никой друг не знае.
— В такъв случай дръж си устата затворена. Когато съм готов да действам, ще те назнача с добра заплата и с правен договор да имаш дял в печалбите. Ти знаеш как се добива и преработва тази руда, нали?
— Напълно, мистър Керък. Трябва да си опресня знанията в подробностите, но съм запознат с добиването и преработването на различни видове руда.
— В такъв случай ти си напълно подходящ избор за тази служба и имаш думата ми, че тя ще бъде твоя. Трябва да запазиш пълно мълчание по въпроса, както и да изчакаш до пет години. Но това ще е по-добре, отколкото да действаме сега и да загубим за сметка на други или да ни я вземат чрез законни средства? Не мислиш ли?
Боланд се колебаеше, сетне закима категорично.
— Да, разбира се, мистър Керък — съгласи се той. — Ще бъде безумие да рискуваме едно толкова огромно богатство. Аз съм късметлия, че съм свързан в тая работа с разумен човек като вас, а не с някой, който е прибързан като мен. Ще мълча и ще чакам колкото е необходимо.
Доволен, че Боланд щеше да направи каквото му бе казал, Мортън отново го увери, че ще получи достатъчно голяма част от печалбите. Те поговориха още малко, след това аптекарят стисна ръка на Мортън и си тръгна точно толкова щастлив, колкото бе, когато пристигна, макар и по-малко въодушевен.
Когато Боланд си отиде, Мортън се замисли за опасността, че някой друг може да открие златна руда близо до река Мърей. Той обаче отхвърли възможността като малко вероятна. Огромната част от продажбите на земя ставаха на запад и на север от Сидней, докато тази, която Крейтън беше избрал, се намираше на юг. Тъй като беше напълно незаселена, земята беше много по-евтина. Фермата щеше да бъде изолирана в предвидимото бъдеще и на много мили от нея нямаше други кошари.
Важното за момента бе да държи фермата заета и Мортън взе решение да вложи каквито средства бяха необходими в провизии и екипировката, за да бъде сигурен, че хората там ще останат доволни. Той реши също да ги накара да съсредоточат вниманието си изцяло върху овцете и да престанат да търсят други източници на доходи, тъй като всеки, който можеше да разпознава златната руда, можеше да прояви любопитство.
След като обмисли всички възможни фактори, той вярваше, че ситуацията ще остане стабилна, докато той станеше готов да действа. Погледна към камъка върху бюрото си, като му беше трудно да сдържа стремителния полет на надеждите си. Вместо богатство, което в крайна сметка да конкурира всички останали в колонията, той можеше след време да притежава състояние, което да се мери с всички останали по света.