В същото време той можеше да задоволи стремежа си да постигне целите си; мечта, която си оставаше все така силна, както и в самото й начало. Въпреки че беше заможен и известен в града човек, той все още се чувстваше така, сякаш успехът му се изплъзваше. Нещо, което той не можеше да определи точно, все още липсваше в живота му. Но ако той успееше да натрупа огромно състояние и да придобие световна слава, навярно тази вътрешна нужда, каквато и да беше нейната природа, щеше да бъде задоволена.
Седнала в дневната заедно със съпруга, сина и снаха си, Александра слушаше Крейтън и Марта, които разказваха преживяванията си по време на пътуването. Сега, след като си бяха починали, измили и преоблекли, а и вечеряли, видът им беше далеч по-малко ужасяващ за Александра. Но годините в жестоко напрежение бяха взели своето, откакто за последен път бе видяла брат си. Двамата със съпругата му изглеждаха много стари и немощни.
Повече от тяхното физическо състояние, обаче я тревожеше тяхното умствено и емоционално състояние. Бяха съвсем паднали духом, обзети от апатия и бяха неспособни да се концентрират. Вниманието им понякога блуждаеше, като от време на време те внезапно спираха разговора, за да се сетят за най-обикновени думи, което ги караше да изглеждат още по-стари. Александра знаеше, че това беше резултат от дълбоката промяна и липса на цел в живота, а не от възрастта.
Крейтън отново благодари на Александра и на Дейвид за радушното посрещане и щедрото гостоприемство.
— Макар и да бяхме поканени — продължаваше той — вашата любезност е изключителна. След едно толкова дълго и мъчително пътуване да бъдеш посрещнат така сърдечно е цяло удоволствие, за което нямам думи. Още повече, че по този начин зависимостта от подаянията става по-малко горчива.
— Крейтън — каза твърдо Дейвид, — това не е думата, която трябва да се използва между нас. Ти имаш правото да бъдеш тук, защото си от семейството.
— Напълно съм съгласна — намеси се Александра. — На теб не ти се дава нещо, а чисто и просто приемаш това, което по право ти се полага. Моля те, нека да оставим всичко това настрана, тъй като ние сме благодарни, че сте тук и ние можем да се радваме на компанията ви. Сега разкажете ни за семейството и как са всички.
Марта и Крейтън разказаха за децата и внуците си, като темата за техните най-близки същества ги оживяваше. Настроението отново стана тъжно, когато те им обясняваха как са уредили дъщерите си, сетне разговорът премина към други теми.
Катрин отиде до барчето за бренди и ликьор и доля чашите им. Докато пълнеше чашата на Александра, те си размениха усмивки, както винаги правеха, когато очите им се срещнеха. През изминалите месеци красивата млада жена се бе превърнала в любяща и любима дъщеря за Александра и дълбока привързаност се бе развила между двете, която обогатяваше живота им. Но по време на спокойните мигове в усамотение, Александра бе измъчвана от безпокойство за детето, което Катрин носеше.
Семейство Хамънд бяха донесли пощата от пощенската станция в Сидней, в която имаше писма за Катрин от майка й и баща й. Това бе доставило удоволствие на Александра толкова, колкото и писмото, която самата тя бе получила от Диердри. Тъй като беше виждала момичето малко преди да напусне Сидней, Марта каза, че тя все така се представя много добре в училище. В този момент Крейтън спомена, че е продал къщата с мебелите на Мортън.
— Там ли живее той сега?
Брат й се поколеба, сетне поклати отрицателно глава, объркан от въпроса.
— Не, продължава да живее на квартира, Александра.
За миг настъпи неловко мълчание. Марта и Крейтън бяха смутени, а Александра се притесни от косвеното заключение, че синът й продължава да живее постоянно с любовницата си. Зле прикритото весело настроение на Джонатън предизвика гневен поглед от страна на баща му, който продължаваше да е вбесен от ситуацията. Тогава Александра попита брат си за търговската дейност на Мортън.
Крейтън отговори, че знае малко подробности за операциите на Мортън, но финансовият му успех е очевиден. Спомена някои от инвестициите, които беше направил Мортън, между които и акционерното дружество за емитиране на банкноти.
— В него влизат Макартър, Монтаг и други като тях — обясняваше Крейтън. — Точно участието му в това дружество е показателно за несъмнения огромен успех на Мортън, тъй като тези хора не правят бизнес с когото и да било.