Александра нетърпеливо влезе в хотела, тъй като сутринта беше изпратила единия от помощниците да занесе молба за среща със семейство Бакстър, заедно с писмата на Катрин до родителите й. На рецепцията тя намери покана от Обърта Бакстър да ги посети, когато й е удобно. Без да бърза, Александра обядва в тихата и елегантна трапезария, след това отиде при Мортън.
Полудървената сграда в търговския център, където преди години тя идваше от време на време при брат си, докато той работеше, беше непроменена и извика приятни спомени. Вътре помощниците все още работеха над канцеларските регистри и писма, застанали на високите писалища точно както преди. Но вместо Крейтън, мъжът, който разговаряше с главния чиновник, беше нейният син.
Мортън беше среден на ръст и скъпият, безупречно ушит костюм, в който беше облечен, отвличаше погледа от коремчето му, което вече беше оформил от прекалено малко физическа активност. Лицето му беше възпълничко и мрачно, а русата му коса и острите му проницателни бледосини очи бяха най-привлекателните му черти. Но за Александра той бе толкова мил и не по-малко забележителен от неговия висок и красив брат.
Мортън се обърна към нея, като учудването върху лицето му премина в усмивка, която стопли сърцето й от радост.
Силната й любов към него я изпълваше докрай, и тя изпитваше желание да го прегърне, но той не обичаше показността, особено когато присъстваха други. Тя се сдържа само да го целуне по бузата за поздрав и Мортън направи същото.
След като я представи на чиновниците си, той я отведе в стаята си.
— Колко неочаквано — коментира той. — Какво те носи в Сидней?
Александра му каза някои от причините за пътуването й усещайки промяна в настроението му. Изненадата и удоволствието да я види отстъпиха на така обичайното за него поведение на отбрана.
— Най-вече съм тук — каза тя накрая, — тъй като отдавна не съм виждала теб и Диердри.
Щом я настани на стола до писалището, Александра видя в очите му студенината, която познаваше толкова добре и от която се страхуваше така много.
— И без съмнение искаш да ме осъдиш заради Клара Тейвиш — предположи той, като седна на стола си.
— Да те осъждам? Това е много силен израз, Мортън!
— Може би, но отговаря на голяма част от разговорите, които сме водили с теб през годините. Когато бях момче, ти непрекъснато ме цензурираше.
— Смятам и този израз за прекалено силен, но нека оставим това. Ако желаеш, помисли за момент каква е била моята цел. Исках да ти помогна да се научиш да контролираш буйния си нрав, да ти помогна да откриеш какво искаш от живота и най-накрая — да насочиш енергията си към постигането на това. Мисля, че успях.
Мортън погледна встрани, дълго мисли, сетне кимна бавно с глава.
— Да, така е — призна той. — Предполагам, че никога преди не съм си давал сметка, но и ти никога не си ми казвала, нали? Ако беше ми обяснила всичко това, майко, щеше да бъде по-лесно и за двама ни.
— Не мисля, че щеше да е така, Мортън. Ти си човек на логиката, но като момче често се държеше неразумно. Може би греша, но аз съм само обикновено човешко създание, а не всезнаещ мъдрец. Ако съм била жестока, искрено те моля да ми простиш. — Тя протегна ръка и улови неговата. — Винаги съм те обичала от цялата си душа и сърце и не е възможно да съм се отнасяла преднамерено жестоко с теб.
Студенината изчезна от очите му и той поклати отрицателно глава, като стисна ръката й.
— Не, не си била жестока, майко, и аз също те обичам. И може и да не си мъдрец, но не познавам друг човек, който да е по-мъдър от теб.
Откровената размяна на мнения бе завършила в разбирателство, което Александра никога не бе успявала да постигне, докато той беше по-малък. Отношенията им изведнъж изглеждаха по-близки и това много я зарадва. Продължиха да разговарят и тя го попита как точно е станал провала на бизнеса на брат й. Мортън обясни, като даваше примери за лош късмет и грешки в преценките, довели до фалита на Крейтън.
Темата премина към неговия бизнес и Мортън каза на Александра, че в последно време е назначил още помощници и възнамерява да се премести на неизползувания втори етаж на сградата, така че ще има кантора с достатъчно място за счетоводител и други чиновници. Добави, че негов юридически съветник е Джон Фицрой. Учудена и развеселена, Александра обясни, че преди години Джон се е опитвал да я ухажва и Мортън се засмя от сърце, отбелязвайки, че е щастлив, че той не му е баща.