— Наистина — съгласи се Александра, като се усмихна, след което смени темата. — Винаги съм изпитвала голямо удоволствие да слушам за успехите ти, Мортън, и съм очарована от това, как вървят работите ти. — Тя посочи скалата върху писалището, която той използваше като преспапие: — Но по всичко личи, че не можеш да си позволиш по-хубава украса. Защо си сложил този камък?
Но когато той направи гримаса, тя добави бързо:
— Или може би предпочиташ да не обсъждаме това?
Мортън се поколеба за миг, сетне погледна към вратата.
— Не, ще ти кажа — отговори той тихо. — Този камък може да окаже въздействие върху цялото ми финансово положение, по начин, за който ти трябва да знаеш. Но трябва да те помоля за твоето абсолютно мълчание по въпроса. Не трябва да казваш на никого другиго.
Озадачена и изпълнена с любопитство, Александра се съгласи. Тогава Мортън й разказа с тих глас надълго и на широко, обяснявайки за златната руда, както и защо трябва да изчака, вместо да се възползва незабавно от шанса. Макар че бе учудена от златната находка, мислите на Александра бързо се насочиха в друга посока.
По-важно за нея в случая бе, че той й се доверяваше, че най-сетне бе постигнала неговото доверие. Освен това, колкото и парадоксално да звучеше, тя нямаше никаква представа, как да използва това откритие, за да го убеди да разшири спектъра на живота си извън границите на маниакалното преследване на богатство.
— Това наистина е забележително — каза тя, когато той свърши. — Можеш да се учиш на търпение от котка, дебнеща пред миша дупка. Мортън, безсъмнено ще рискуваш твърде много, ако действаш незабавно.
— Прекалено много — съгласи се той мрачно. — Ако всичко това тръгне добре, възнамерявам да прехвърля част на вуйчо Крейтън. Освен това, аптекарят не знае откъде е взета рудата, така че само ти и аз знаем всички факти. Сигурен съм, че разбираш необходимостта от пълно мълчание по въпроса.
— Да, разбира се. Радвам се, че ми се доверяваш, и трябва да бъдеш сигурен, че ще оправдая доверието ти. Освен това, смятам, че е проява на щедрост от твоя страна да прехвърлиш дял на Крейтън. Когато започнеш да поръчваш съоръженията и другите неща, трябва да внимаваш много.
Промяната на темата на разговора бе внимателно избрана, докато Александра мислеше как да му помогне. Мортън отговори, че не е бил в състояние да измисли по какъв начин да поръча необходимите машини и съоръжение от Англия, без да предизвика и най-малката проява на любопитство относно това, което върши. Александра предложи, поръчката да бъде за фермата, след това би могло тайно да му бъдат прехвърлени нещата на негово име. Идеята му хареса много и той ентусиазирано прие предложението.
Те продължиха да разговарят още дълго през целия следобед. Александра изпитваше голямо удоволствие, атмосферата между нея и сина й продължаваше да бъде сърдечна и хармонична. Но той си оставаше Мортън, който бе по-обидчив от останалите й деца и засега тя избягваше да говори за неща, които можеха да предизвикат противоречия.
Мортън се радваше силно на посещението й и не му се щеше тя да си тръгне, когато двамата се отправиха към вратата. Като му обеща, че ще се виждат още много пъти, докато е в града, Александра го прегърна и целуна. За първи път той я прегърна и целуна, без да се смущава от чувствата си. След това тя се отправи с двуколката към къщата, която някога бе принадлежала на баща й.
Докато колата си прокарваше път през множеството коли в късния следобед, Александра обмисляше още една причина, поради която искаше Мортън да заживее нормален живот. Тя отдавна си бе дала сметка, че когато Диердри завършеше училище, щеше да има нужда от някаква друга алтернатива, освен връщането й към изолираността на овцевъдната ферма, като постоянно място за живеене. Едната възможност бе тя да остане в Сидней и да живее със семейството на Крейтън, но самите събития бяха изключили този вариант. Мортън обаче лесно можеше да си позволи разкошно домакинство, където Диердри можеше да живее.
Когато стигна къщата, видя, че портата за колите беше затворена с верига и катинар. Щом слезе от двуколката, Александра забеляза, че по алеята се задава възрастен пазач, който забързано отключи и отвори портата, след като тя се представи. Той й даде ключовете от къщата и подкара двуколката по алеята, а Александра тръгна по пътеката към входната врата на сградата.