Къщата миришеше на мухъл и подгъвът на роклята й вдигаше прах от пода. На слабата светлина, която проникваше през покритите с капаци прозорци, под брезентовите покривала мебелите изглеждаха обемиста безформена маса. Стъпките й отекваха като шепот в тихата къща, която в много отношения приличаше на гроб и Александра усети наоколо да витае присъствието на отишли си от земния свят нейни близки, които тя бе дошла да види, закъсняла с много десетилетия.
Като се качи на горния етаж, тя влезе в някогашната си спалня. Погледна в шкафа, където бе държала пистолета си, който можеше да промени изцяло посоката на живота й, ако го беше взела през онзи ден, когато се бе отправила към Камдън парк. Притегляйки везните обаче, тя не съжаляваше, въпреки че Енос Хинтън бе разбил живота й, във всяко друго отношение животът й бе безгранично богат и възнаграждаващ, изпълнен с цел, радост и любов.
Александра отвори прозореца и махна брезента от стола. Седнала до прозореца, тя гледаше към градината и обмисляше как да продължи това, което трябваше да стори. Малко преди залез-слънце, когато затвори прозореца, за да си тръгне, тя вече беше решила. Първоначално тя възнамеряваше да остане в Сидней за кратко време и да се върне във фермата доста преди Катрин да роди, но сега тя бе разбрала, че трябва да остане по-дълго.
През следващите няколко дни тя се срещаше всеки ден с Мортън и разговаряше с него в най-лошия случай по няколко минути. Разговорите им продължаваха да бъдат все така сърдечни и приятни, като по-голямата част от времето обсъждаха неговите търговски дела. Веднъж той отново спомена Клара Тейвиш в полушеговит тон, като очевидно искаше да разговарят за нея и след това да забравят темата, но Александра отклони разговора в друга посока.
Освен всекидневните си посещения при дъщеря си, един следобед Александра отиде в училището за вечерята с чай с Диердри и нейните приятелки. Този приятен случай отразяваше космополитната атмосфера в училището. Между приятелките на Диердри имаше момичета от Великобритания и Австралия, както и едно прекрасно англо-индийско момиче от Бомбай и френска девойка, чийто баща беше богат търговец от Папити, Таити.
Рано една вечер Александра посети семейство Бакстър, които я посрещнаха сърдечно и гостоприемно. Докато разговаряше с тях за Катрин, Александра изрази самата истина, когато им каза колко много се е обогатило нейното семейство от присъствието на младата жена сред тях. След като Александра си тръгна, като взе писмата, които бяха написали на Катрин, семейството остана щастливо и напълно доволно от това, че тяхната дъщеря си бе намерила добър дом.
Сред различните задачи Александра обсъди с печатаря скиците на Адолариъс и обяснителните бележки към тях и разгледа мостри от работата, извършена от подвързвача, който щеше да оформи албумите. Освен това, тя отиде да види племенницата си Мелиса, в чиято любезност се почувстваха студени нотки, но тя покани Александра да им гостува в неделя, когато сестрите й и семействата им щяха да прекарат заедно.
Най-сетне, един следобед тя отиде да посети Клара Тейвиш. Клара пребледня, когато отвори вратата, тъй като разпозна Александра и се уплаши, да не би да предизвика скандал. Докато вървеше напред, като водеше Александра към дневната, Клара нервно коментираше колко неловка е ситуацията.
— Да, така е — съгласи се с нея Александра, докато сядаше. — Но с разум и добро желание ние трябва да преодолеем това.
Облекчена от сърдечния тон на Александра, Клара се усмихна леко.
— Моля ви, нека да обясня обстоятелствата, в които се намирам, мистрес Керък. Когато се запознах със сина ви, току-що бях овдовяла с три деца. За малко да бъда изхвърлена от дома ми, без никакви пари или перспектива да намеря такива.
— Да, известно ми е. В градската градина вие сте се срещнали веднъж с дъщеря ми, която ви се е представила като лейди Диердри Аугуста Джулиана Хановър. Е, тя случайно е моята дъщеря, Диердри Керък.
— Ваша дъщеря? — зяпна развеселена Клара. — Да, сега виждам приликата, но бях сигурна, че е това, за което се представи, мистрес Керък. Това звучеше напълно правдоподобно, а освен това, бе и изключително очарователна.
— Диердри е очарователно момиче — съгласи се Александра. — Но единствено способността й да бъде убедителна надминава нейното въображение. Във всеки случай тя ми разказа за обстоятелствата около вас, които тя научила от една нейна съученичка.