Клара въздъхна дълбоко и кимна с разбиране:
— Да, няма нищо тайно в живота ми, мистрес Керък.
— Наистина децата ви са облечени и нахранени, но връзката ви с Мортън ще се окаже голяма пречка, щом пораснат.
Клара веднага се съгласи, но изтъкна, че няма друга възможност. Докато разговорът течеше, Александра оцени високо личността на Клара. Тя реши, че може да й се довери да не казва нищо на Мортън за срещата им. След това обясни, че възнамерява да го убеди да сложи край на връзката си с нея.
— Дойдох да разговарям с вас — продължи Александра, — така че да не възприемете погрешно намеренията ми и да мислите, че не зачитам нуждите ви. Ако Мортън се съгласи да направи това, което ще го помоля, аз ще се погрижа да уреди изплащането на сума, която да бъде достатъчна, за да осигури на вас и децата ви прилично благосъстояние.
Развълнувана, Клара се усмихна щастливо, възкликвайки, че в такъв случай всичките й проблеми ще бъдат решени. Александра я предупреди да не казва нищо на Мортън и Клара въодушевено се съгласи да запази пълно мълчание по въпроса. След като бе постигнала целта си, Александра поговори още малко с жената, след което си тръгна.
Подготвена да разговаря с Мортън за Клара, Александра обаче знаеше, че ще бъде по-добре, ако той подхване темата, както бе направил преди. Когато го видя същия този ден, той не каза нищо по въпроса, нито на следващия ден. Докато чакаше той да засегне темата, Александра продължи да посещава Диердри всеки ден и да се занимава с другите си делови задачи.
При разговорите си с търговеца, който продаваше вълната от фермата, с посредника, който всяка пролет доставяше товарите с провизиите, както и с началника на компанията, която превозваше вълната и провизиите, Александра откри начини да бъдат избягвани малките проблеми, които възникваха от време на време. Написа и изпрати писмо до сър Джефри Бодънхем в Лондон, в което го информираше, че албумът с офортите, направени от скиците, скоро ще излезе от печат, както и за най-пресните новини, свързани със семейството и Австралия като цяло.
Докато разглеждаше кориците на албума в кантората на печатаря, последният й направи интересно предложение. Каза, че в Англия има готов пазар за една книга за Пустошта и той е готов да раздели разноските по публикуването, ако тя се наеме да напише такава книга. Тъй като работата по обяснителните бележки към албума й бе доставила истинско удоволствие, Александра отговори, че е заинтригувана от идеята и ще размисли върху нея.
Следващия път, когато разговаря с Мортън, тя му каза за офертата на печатаря. Той я окуражи да приеме предложението, като добави, че той ще си поръча значително количество екземпляри от книгата. Най-накрая той отново спомена Клара Тейвиш и изказа убеждение, че Александра не одобрява положението.
— Ти си възрастен човек, скъпи — изтъкна Александра. — Това, което правиш, не изисква моето одобрение. Въпреки това ще кажа, че ти се възползваш нечестно от финансовите затруднения на бедната жена, което не е достойно от твоя страна.
— Никога не съм гледал на нещата от тази гледна точка, майко.
— А трябва, тъй като други го правят. Предполагам, че възнамеряваш в крайна сметка да се ожениш за пари или пост, или може би ще предпочетеш и двете.
— Да, имаш ли нещо против?
— Бих предпочела да се ожениш по любов, но това няма връзка с въпроса. Ролята ми е да ти помогна всячески да постигнеш твоите цели, а не да вземам решения вместо теб. В този смисъл, бих те посъветвала, че жена, която може да ти донесе пари, пост или двете, ще е от семейство, което няма да погледне с добро око на връзката ти с мистрес Тейвиш.
Свъсил вежди, Мортън се замисли, сетне кимна с глава и знак на съгласие.
— Да, това е така — рече той. — Трябва да помисля по този въпрос.
Тонът му говореше, че няма никакво намерение в скоро време да променя нещата, но Александра беше уверена, че е казала достатъчно за момента. Като запази по-силните си аргументи за следващия път, тя заговори за лошото състояние на отношенията между Мортън и братовчедките му. Изтъкна, че семейството на бъдещата му съпруга ще съди на основата на тези връзки за това, доколко той би се разбирал с тях.
— Какво ме съветваш да направя, майко? — попита той. — Докато те продължават да се отнасят с мен като с непознат, и аз ще правя същото.