Момчето, което караше фургона, погледна надолу към бездната и очите му се разшириха, а лицето му стана бяло като платно.
Другият фургон и резервните коне спряха, а Руъл слезе от коня и се запъти разгневен към чираците, които бяха охлаждали спирачките.
— Не се приближавайте до мен! — крещеше яростно той. — Ако само се приближите, ще ви извия гръкляните.
Чираците бързо се свиха зад фургона, когато той се обърна към този, който беше на седалката.
— Казвал съм ти, че когато фургонът ти излезе от контрол на хълм, трябва да го караш в края на пътя. Ако искаш да се пребиеш, твоя си работа, но този фургон и тези коне са ценни. Сега слез, и ела да ми помогнеш за тези коне!
Все още изплашена до смърт от премеждието, Александра последва Юли, когато той се върна обратно и слезе от коня, за да помогне да откачат впряга. Тя дръпна юздите близо до колата, докато чираците поведоха конете настрана, а Руъл коленичи да види в какво състояние беше оста. Изправи се, като клатеше мрачно глава и каза на Александра, че оста е повредена.
— Нищо не може да се направи с това, което току-що стана — каза тя. — Бързите ви действия предотвратиха една трагедия, Руъл.
— Но не и счупването на оста — отговори той иронично. — Резервните ни колела няма да ни свършат работа, мистрес Керък. Ще отидем в Батхърст и ще вземем стая за вас в странноприемницата, след това заедно с другите мъже ще докараме фургона.
— Познаваш ме твърде добре, за да си мислиш, че ще седя в странноприемница, докато ти и останалите работите тук през цялата нощ, Руъл. Нека да действаме както е необходимо, а аз ще почивам с всички останали.
Той кимна и каза на Юли да откачи и другия впряг коне. Няколко минути по-късно двата чифта коне бяха впрегнати в извадения от строя фургон и животните се напрегнаха и изтеглиха колата към другия край на пътя. След това, като оставиха Юли и единият от помощниците да наглеждат повредения фургон, Александра и останалите мъже се отправиха с другата кола към Батхърст, като чираците непрекъснато поддържаха спирачките му мокри.
В странноприемницата, в която бяха отседнали на идване, хазаинът им предложи да използват празния навес. Руъл и чираците разтовариха фургона там и го заключиха, след това Александра отиде заедно с тях в работилницата за коли.
Собственикът — беззъбо, весело старче, претършува коларските части, натрупани край работилничката му, и откри една счупена ос със здрава главница. Той метна шипа на оста във фургона, след това се покачи в него и те потеглиха.
Щом стигнаха повредената кола, те започнаха тежката работа по прехвърлянето на товара от нея в другата кола. Сред него бяха провизиите и кухненските прибори и Александра запали огън, за да приготви вечеря. След като товарът беше прехвърлен, мъжете и чираците използваха дебели клони като лостове, за да повдигнат предната част на повредения фургон. Майсторът колар завърза осовия шип към счупената ос, след което намести резервното колело върху него.
След като свършиха работата, всички се събраха около огъня и Александра им сервира храната. Щом вечеряха и прибраха съдовете, тръгнаха бавно по пътя сред гъстия мрак, като чираците носеха фенери и наблюдаваха колелото. Спираха често, за да затягат въжетата и стигнаха до работилницата на коларя късно през нощта.
Задържаха се в Батхърст два дни, докато възрастният майстор старателно поставяше нова ос на фургона. Овцевъдите и чираците му помагаха, а в това време Александра съчиняваше подготвителни бележки за книгата си за Пустошта, която бе решила да напише. Беше й трудно да се съсредоточи, тъй като знаеше, че времето, когато Катрин трябваше да роди, наближава неумолимо. Най-накрая, на третия ден на разсъмване, те потеглиха по пътя в западна посока.
През годините малки ферми с овце се бяха появили край пътя. За хората в тях огромните Тибубура и Уайамба далеч на запад бяха легендарни, а техните собственици — кралете на Пустошта. Както и по време на пътуването им на изток, и сега се беше разнесла мълвата, че Александра и групата й щяха да минат. Късно всеки следобед някой собственик на ферма стоеше на пътя, за да им предложи вечеря и подслон за през нощта.
Пристигането им представляваше дълбока промяна в абсолютната самота и еднообразие на малките ферми, и винаги предизвикваше огромно вълнение. С непретенциозна официалност Александра биваше представяна на жените и семействата, а децата щастливо отстъпваха стаята си на нея. След продължителни обилни вечери тя сядаше на верандите и разговаряше със собствениците и съпругите им, докато в същото време овцевъдите, чираците и децата се събираха покрай светлината на фенерите, за да слушат.