Денят, в който пресякоха Голите Планини в южния край на стопанството, Александра си спомни вцепеняващия, ужасно реалистичен кошмар, който бе сънувала и преживяла в „Кошарата на разбойника“ по време на пътуването си към Сидней, Практическата страна на нейния характер й говореше, че да се правят асоциации между съня и кошарата е абсурдно, но емпиричната, насочена навътре страна на нейната природа, сочеше кошарата като директната причина за кошмара.
Тя отстъпи пред тази страна на характера си и каза на Руъл да не спират в кошарата за нощуване. Човекът пригоди скоростта на пътуването, разпределяйки по време спирането им за през нощите, така че да преминат през цялата територия на „Кошарата на разбойника“ денем. Прекосиха южната й граница рано един ден, разполагайки с достатъчно време, за да успеят да стигнат в най-северната част на стопанството на залез-слънце.
За първи път през време на пътуването нещо уплаши резервните коне, като ги принуди да бягат напосоки, и мина цял час, докато чираците се опитваха да ги уловят. Няколко мили по-нагоре по пътеката фургонът, който се движеше пръв, затъна в калта, докато прекосяваха един билабонг. Трябваше да впрегнат двата чифта коне, за да изтеглят каруцата, което отне още близо час.
Когато стигнаха мястото, където бяха лагерували по време на предишното пътуване към Сидней, вече беше късен следобед. Беше потискащо горещо, въздухът не помръдваше под все още тъмните облаци, а в далечината се чуваше тътен от гръмотевици. Когато минаха покрай пепелта на предишния огън, Александра погледна надолу през долината към хълма, където бяха погребани бандитите. Точно в този момент отзад се чу трясък от разцепване и фургоните спряха.
Като проклинаше под носа си, Руъл се върна обратно заедно с Юли. Александра ги последва и видя, че лявото задно колело на първия фургон беше се огънало.
— Погледни тук! — изкрещя Руъл на момчето, което караше колата. — Докога ще ни създаваш неприятности?
— Вината не е у мен, мистър Блейк — оправдаваше се чиракът. — Ей онзи камък отскочи и счупи спиците. Откъде да знам, че ще стане така!? Не мога да заобикалям всеки камък, който ми се изпречи на пътя.
Двамата овцевъди слязоха от конете и започнаха да оглеждат колелото. Александра спря коня си близо до фургона и видя, че колата явно беше минала по края на голям плосък камък, който бе хвръкнал във въздуха с достатъчно сила, за да счупи спиците. Ставаше въпрос наистина за пълна случайност, подобно на многото други несгоди, които им се бяха случили по време на пътуването им на запад.
Руъл въздъхна, примирен със съдбата, и като се обърна към Александра, й каза:
— Ще трябва да поставим резервното колело, мистрес Керък, което ще ни отнеме известно време. Ще прехвърлим провизиите от този фургон в другия, след което можете да тръгнете към следващата кошара, за да приготвите лагера за нощувката. Ние ще ви настигнем.
Овцевъдите и чираците изнемогваха от жестоката жега и на Александра не й се искаше да ги кара сега да работят допълнително.
— Не се безпокой, Руъл — каза тя. — Ще лагеруваме тук тази нощ.
— Не, вие искахте да нощуваме на територията на следващата кошара и точно това ще направим — настояваше той. — Ще стане късно, докато ви настигнем, но ние можем да…
— Наистина няма никакво значение — прекъсна го тя и слезе от коня. — Това беше просто една моя прищявка, ще лагеруваме тук.
Мъжът само кимна и прие промяната в решението й, но чираците изглеждаха облекчени, тъй като им бе спестена допълнителната работа. Докато мъжете и младежите се заеха да работят по фургона, Александра разседла и завърза коня си. Пусна го да пасе, след което седна на една скала и погледна към долината, в която стадо овце се движеше бавно на път към временната кошара на хълма.
Тя наблюдаваше овцете, като се стремеше да не поглежда към хълма, но усещаше остро съществуването му. Той се извисяваше като огромен паметник над гроба с тленните останки, които бяха омърсили тази земя, като призрака им се бе вгнездил дълбоко в живота й. Силната й тъга отговаряше на пейзажа — адската горещина на деня, помрачен от навъсените тъмни облаци и злокобния тътен от гръмотевица някъде далеч.