Бъдещето сега бе изпълнено с обещания, освободено от неговото зловредно влияние. Нейният щастлив и богат живот със съпруга и семейството й щеше да бъде още по-възнаграждаващ. Но тя и съпругът й бяха смъртни и все някога щеше да настъпи моментът, когато нямаше вече да стопанисват фермата, която бяха изградили и създали в Пустошта. Тогава щеше да дойде времето на Джонатън и Катрин да поемат отговорността да я съхранят за следващите поколения.
Сега, когато първото дете от следващото поколение бе дошло на бял свят, приемствеността бе осигурена. Някои от рода Керък щяха да търсят други пътища както навремето Мортън, но други ще останат в Тибубура и ще го съхранят, като семейното имение за бъдещите поколения. Това придаваше в крайна сметка значение на това, което бяха сътворили тя и съпругът й, превръщайки живота си в победа. Те бяха основателите, хората, които бяха сложили началото на една династия и нейното наследство в Пустошта.
Бъдещите поколения щяха да се борят с пожарите, наводненията, засушаванията и другите опасности по изпълнения с трудности стръмен и лъкатушен път на живота. Те също така щяха да бъдат изправени пред по-коварни опасности, както например нейната битка с призрака на Енос Хинтън, но тя знаеше, че те щяха да победят и Тибубура щеше да пребъде. Възторжено щастлива тя избърса очите си докато вървеше по коридора и стълбите към сина си.