Докато той изпитваше настойчива нужда просто да я отмине, без да й обръща внимание, нещо по-силно от това, го накара да се спре. Докато той се занимаваше с колелото и оста и установи, че им няма нищо, тя посочи към нарезите на вала:
— Очевидно нещо е изскочило от тук — предположи тя.
— Да, и това нещо се нарича гайка — отговори той. Отмести се встрани от двуколката и започна да търси наоколо. — Паднала е някъде наблизо, защото колелото не може да стои дълго без нея.
Повдигнала роклята и дългото зимно палто, за да не се изцапат в калта, Александра му помагаше да търси гайката. На няколко ярда от колата, той я откри в бурените в края на пътя и я взе.
— Браво — възкликна тя щастливо. — Има ли й нещо?
Дейвид поклати отрицателно глава, приближавайки двуколката.
— Не, гайките на колелото са направени от стомана и трудно могат да се повредят.
Като хвана здраво оста, Дейвид повдигна от едната страна малкото и леко превозно средство и напъха обратно колелото на мястото му.
Очевидно от добро семейство, младата жена беше съвсем непретенциозна и изпълнена с неизтощима енергия, неспособна да стои без работа, тя държеше спиците на колелото и помагаше на Дейвид да го напъха в оста.
— Александра, какво правиш? — запита възмутено Джон.
— Помагам в неотложна задача — отговори тя спокойно, — докато ти стоиш там и се мръщиш. Така че и двамата правим това, което умеем най-добре.
Адвокатът въздъхна отчаяно и се обърна. Александра погледна Дейвид с дяволита усмивка, която беше едновременно мълчалив и шеговит коментар за детинското държание на Фицрой, както и извинение за неговата грубост. С това грейнало лице, красотата й беше просто заслепяваща, като ярко слънчево утро след студена и тъмна нощ.
Докато напъхваха колелото в оста, Дейвид всъщност си даде сметка, колко близо бе до него тя. Изкушаващият мирис на нейния парфюм се разнасяше около него, а рамото й се докосваше до неговото. Тя остана близо до него и след като колелото влезе в оста и гледаше как поставя гайката, която да го държи на място. Той й посочи малка дупка в гайката, където трябваше да се сложи болт.
— Пирон или парче тел ще свърши работа — каза й той. — Но ако не сложим нищо тук, колелото пак ще падне.
Александра се усмихна и кимна с разбиране.
— Сигурна съм, че ще намерим нещо подходящо във фермата, в която отиваме. Нямаше да стигна дотам днес, ако не беше вашата компетентна помощ. Наистина много съм ви благодарна.
Докато отговаряше по същия начин, Дейвид знаеше, че само след миг тя щеше да му се представи, което изискваше и той да стори същото. Сигурен, че тя щеше да познае името му, той се страхуваше от мисълта за ужаса, който щеше да се изпише върху прекрасното й лице, когато разбереше кой е той. Набързо се сбогува, като повдигна шапка и се поклони. Александра отговори, усмихната, докато той тръгваше.
Разкъсван от две диаметрално противоположни чувства, Дейвид продължи да върви към строежа. От една страна, реакцията му към Александра разклати убеждението му, че в живота му никога повече не би могло да има друга жена. Едновременно с това, мъката и болката, които тя възкреси от неговото минало, засилиха това му убеждение, превръщайки го в твърда увереност.
Дейвид се опита да не обръща внимание на вълнението си и да съсредоточи мислите си за утрешното отиване до реката, където щеше да намери спокойствие. Той обаче успя да постигне това отчасти, като очакваше с нетърпение следващия ден, но без да може да заличи от съзнанието си образа на прекрасното, усмихнато лице на Александра.
Докато двуколката се движеше по улицата, която постепенно се превърна в селски път, Александра чакаше Джон да направи забележка на неодобрение относно това, което беше направила. Тя знаеше добре, че той няма да пропусне. Когато най-сетне той й отправи забележка, тя се нахвърли върху него.
— Осмеляваш се да ме порицаваш, Джон? — попита тя.
— Не, разбира се, че не — убеждаваше я той припряно. — Все пак ми се струва, че баща ти не би одобрил това. В крайна сметка този мъж беше един съвсем непознат, и най-вероятно каторжник. Мисля, че съм го виждал някъде между осъдените, така че той или е настоящ затворник, или вече освободен.