Храната, която си купуваше, беше толкова по-добра от каторжническата дажба, че едно от нещата, които той очакваше с нетърпение през свободните недели, беше яденето. Главното удоволствие засега, обаче си оставаше безбрежната самота и мисълта кога ще може да започне нов живот. След като се нахрани, той прекара дълги часове край реката, като се разхождаше и си мислеше кога ли ще има собствена ферма.
Късно следобед, той се върна на мястото, където беше колибата. Не след дълго чу тракане на вериги и трополене от колела на каруца, явно Франк завиваше от пътя надолу по пътеката. Дейвид се показа между дърветата, размени поздрави със скотовъдеца, докато той слизаше с мъка от каруцата. Щом стъпи на земята, той разпрегна коня и го пусна да пасе.
Разстоянието до Сидней си беше дълго, и Дейвид отбеляза, че Франк трябва да е прекарал съвсем кратко време там.
— Да, така е малко стоях — съгласи се Франк. — Градовете не ми харесват много. Пък и съпругата ми и децата обичат да им ходя на гости точно толкова, колкото и аз самият.
— Чудя ви се тогава защо го правите.
— Защото те са моите съпруга и синове и мисля, че трябва да ги посещавам — отговори Франк, като изваждаше от торбата си почерняла от огъня тенджерка и чай. — Аз съм от тия хора, които правят това, което смятат, че трябва да се направи.
Двамата се запътиха към реката и Дейвид отбеляза, че това е добро правило. След като напълниха с вода тенджерите, те направиха чай и запалиха лулите си. Дейвид разказа накратко за себе си, като отбеляза, че е инженер по професия и сега е ръководител на строежа в Парамата.
Франк не направи никакви опити да разбере нещо повече и избягваше да задава лични въпроси, тъй като смяташе, че много мъже си имат причини да не желаят да се рови някой в миналото им.
— Е, в такъв случай, след като те освободят или помилват — отбеляза той, — няма да ти е трудно да си намериш добре платена работа.
— Сигурно е така, но аз искам да стана овцевъд.
Франк пушеше лулата си и изучаваше с поглед Дейвид, сетне кимна.
— Аха, имаш вид на човек, който може да издържа на самотата, ако не и нещо повече — на човек, който я предпочита. Въпреки това, началото може да се окаже трудно. Земята тук е изключително скъпа, но в Батхърст цените, като че ли са по-умерени.
— А в Пустошта сигурно цените са по-приемливи.
— Така е, защото ползването им е безплатно. Просто трябва да получиш разрешително за овцевъд и да се заселиш върху колкото си искаш акра държавна земя. Разрешителното струва само една гвинея, но земята няма да ти принадлежи, а и не всеки може да живее в Пустошта. Там не е възможно нищо средно, или ти харесва, или го мразиш.
Като отпи от чая си, Дейвид попита:
— Как е земята там, прилича ли на тукашната?
Франк поклати отрицателно глава и отговори, че там е по-сухо и растителността се различава от тази по бреговите области. Върху един акър земя могат да бъдат пасени по-малко овце, а и водата недостига. Пожари на тревните площи, наводнения и засушавания представляват потенциална заплаха, както и австралийските диви кучета динго. Но ако тези трудности бъдат превъзмогнати, това е отличен район за отглеждане на животни и стадата се умножават бързо.
Франк започна да разказва за Пустошта и за преживяванията си там. Здрачът вече се бе спуснал, когато той спря да говори, замисляйки се за момент. Сетне, когато светлината от огъня затрептя по покритото му с бръчки лице и бяла брада, той заговори отново, като се опитваше да предаде една по-абстрактна представа за Пустошта. Той не умееше да се изразява особено добре и търсеше думи, с които да опише красотата, необятността и въздействието, което Пустошта оказваше върху онези, които отиваха там.
— Така или иначе — продължи замислено той, втренчил поглед в огъня, — това е нещо, което стига до кръвта и костите ти. Що се отнася до мен, аз исках да остана там вечно, там да свърша дните си, и там да бъда погребан. Но жена ми мисли точно обратното, изглежда нещо й стана, а и синовете ми мислят като нея. Бяха още момчета, когато ги върнахме обратно, но те все така продължават да не искат да виждат нищо, което се различава от улиците на Сидней.
— А самотата? — подсети го Дейвид.
— Да, да, самотата, както и чувството да бъдеш съвсем сам. Има огромна разлика между двете. Освен това, изглежда хората, на които им харесва там, трябва да могат да погледнат себе си честно и открито и да останат доволни от това, което виждат. Каквато и да е причината, но моето семейство не можа да понесе живота там, и аз разбрах, че моя е отговорността да ги върна обратно. Така и направих.