— Но в крайна сметка отново се върнах тук — каза Франк, завършвайки дългата си история — и добре, че запазих земята давайки я под аренда, вместо да я продам.
Дом вид не виждаше лицето на стареца, тъй като нощта бе настъпила час по-рано, но гласът му беше изпълнен с тъга и примирение.
— Други мъже биха изпратили обратно семействата си, а те биха останали там — отбеляза Дейвид.
Франк въздъхна.
— Ъхъ, мнозина биха го сторили — съгласи се той. — Навярно и аз също, ако жена ми не беше мръднала. Но тогава реших, че ще продам всичко и ще ги върна обратно, и точно това направих.
Двамата мъже замълчаха, каруцата се движеше по пътеката към кошарите, а конят сам намираше пътя в непрогледния мрак. Когато започнаха да падат първите капки дъжд, Дейвид се протегна отзад на седалката да вземе мушамата си, широко палто, изработено от тънък лен и импрегнирано с китова мас, Франк затършува под седалката да търси своята и мушамите зашумоляха, докато мъжете ги разгъваха и обличаха.
— Поне е само дъжд, без суграшица или сняг — отбеляза Дейвид. — И засега не е толкова силен.
— Ъхъ, това го прави по-поносим — захили се Франк. — Но във всеки случай, каквото и да е, вече почти стигнахме.
Минути по-късно Дейвид усети мириса на изгорели дърва и осветени прозорци гледаха през дъжда и мрака пред тях. Каруцата мина покрай тъмните сенки на оборите, след това навлезе в двор пред готварницата, в която горяха лампи с китова мас. До готварницата имаше бараки, а няколко ярда по-нататък през прозореца на една къща се виждаше да гори лампа, намалена до крайност.
Вратата на готварницата се отвори и от нея излезе мъж с фенер.
Дейвид скочи от каруцата и взе нещата си, които бяха зад седалката. Мъжът вдигна фенера и пристъпи по-близо. Дейвид видя, че е абориген, облечен в дрехи на овчар и широкопола шапка. Франк ги запозна, докато слизаше тежко от каруцата.
— Дейвид, това е Кунманара, градинар и момче за всичко. Кунманара, това е Дейвид Керък, новият ни овцевъд, който ще работи тук през неделите.
Добре сложен мъж между двадесет и тридесет години, Кунманара се усмихна приятно и белите му зъби светнаха.
— Добре ли сте, Дейвид? — каза той с носов английски акцент, характерен по-скоро за тука роден бял човек, отколкото за абориген.
— Да, добре съм, Кунманара — отговори Дейвид, здрависвайки се с човека. — А ти как си?
— Добре съм, сам ще се оправя — отговори той и тръгна да прибира коня и каруцата. — В готварницата има горещ гювеч и чай, мистър Уилямсън.
— Много добре — отговори Франк. — Хайде, ела с мен Дейвид, нека идем да се стоплим и да хапнем малко.
Когато Кунманара отведе коня, по пътя към готварницата Франк обясни на Дейвид кой е този абориген и защо има такъв акцент. Докато бил в Пустошта, Франк го намерил, тогава той бил малко сираче, чиито родители били загинали от глиган. Франк го взел, и когато пораснал достатъчно, за да се грижи сам за себе си, го оставил в бараките, и оттогава Кунманара е при него.
Готварницата излъчваше весела домашна атмосфера. В единия й край лумтеше огънят в огнището, а до него имаше сандъци с храна, един шкаф и умивалник. Върху дълга и масивна маса с ярко горящи газени лампи седяха двама мъже над канчета с чай. Те се изправиха и Франк ги представи.
Дребният и енергичен мъж с побеляващи коси и със сакат крак се оказа готвачът и магазинерът Джеймс Робъртс. Като се усмихваше приветливо, той каза на Дейвид да го нарича Джимбоб. Другият мъж — висок и ъгловат, беше някъде между тридесет и четиридесет годишен. Сърдечен, но по-делови от Джимбоб, Даниъл Корбет беше главният овцевъд.
След като размени любезности с двамата мъже, Дейвид се настани на масата, където Франк и Даниъл също седнаха, а Джимбоб отиде до огнището. Франк каза на Дейвид, че има още четирима работници, които бяха нови във фермата и все още се учеха. Бяха излезли с овцете, обясняваше той, и Дейвид ще се запознае с тях на следващия ден.
Пъргав и енергичен, въпреки сакатия си крак, Джимбоб се суетеше около огнището, тракайки с чинии и канчета. Не след дълго, пред Франк и Дейвид бяха сложени метални чинии с димящ гювеч с овнешко, канчета с чай и чиния с натрупани питки, печени на жарава — хляба на овчарите, приготвен от брашно, сол и вода. Обилният и тлъст гювеч, пълен с огромни парчета месо и зеленчуци, и сос, сгъстен с лющен ечемик, беше най-вкусната храна, която Дейвид ядеше за първи път от много време насам.
Джимбоб седна на масата, а в стаята влезе Кунманара. Докато мъжете разговаряха, Дейвид разбра от забележките им, че Джимбоб и Даниъл са били в Пустошта заедно с Франк. Подобно на Кунманара, годините на близко сътрудничество и споделени преживявания в далечните земи беше създало здрава връзка между двамата мъже и старият овчар.