След като се нахрани, Франк отиде в къщата си, а Дейвид в бараките заедно с останалите мъже. Дървеното му сгъваемо легло с твърдите си дъски, покрити с няколко пласта обработени овчи кожи, беше меко и удобно като най-добрия пухен дюшек, но сънят му се стори твърде кратък, когато много преди изгрев-слънце двамата мъже се раздвижиха из стаята. Дейвид отиде с останалите в готварницата и Франк се присъедини към тях за закуска, която се състоеше от пресни пити и дебели парчета пушен бекон.
Още с пукването на зората в тази студена и дъждовна утрин, Дейвид отиде заедно с Даниъл да оседлаят конете. Малкото заградено място от конюшнята около къщата и другите сгради, включваше и навесът за стригане на овцете и прилежащите му кошари. От едната страна на сградите имаше голяма градина, където се намираха обор, в който имаше няколко крави, и свинарник с прасета. Главният овцевъд му каза, че пасбището е разделено на две части — северна, граничеща с пътя за Парамата, и южна, към която отиваха двамата с Дейвид.
Докато вървяха на юг по хълмовете, покрити с дървета сред трева и храсти, Даниъл каза на Дейвид, че новите работници остават с двете стада овце, като периодично ходят в главното стопанство да вземат храна и други продоволствия. Не след дълго, пред погледа им се появи стадо от около хиляда и петстотин овце. Двамата младежи, които бяха със стадото, разваляха оградата от въжета и колове, където бяха държали животните през нощта, и товареха нещата си на един кон. Те се готвеха да отведат стадото в друга част на пасището.
Като спря коня до младежите, Даниъл представи Дейвид. Високото, русо момче на име Сайлъс Доак, беше на около шестнайсет години, а другото, грубо и недодялано с буен перчем тъмнокафява коса, се казваше Руъл Блейки и изглеждане около петнайсетгодишен. Даниъл им каза, че той и Дейвид ще преместят стадото, така че те биха могли да отидат до главното стопанство да вземат още продукти. Момчетата се усмихнаха радостно и се затичаха към конете си.
Двамата мъже довършиха приготовленията по преместването на стадото. Главният овцевъд обясняваше, че овцете ще опасат тревата до корените и ще унищожат пасбището, ако бъдат оставени прекалено дълго на едно място. Той показа с пръст към туфите трева, обяснявайки на Дейвид, как да разбере кога животните трябва да бъдат преместени. Сетне, като извика четирите кучета при стадото, Даниъл му показа сигналите с ръка, на които отговаряха кучетата и можеха да бъдат направлявани от разстояние.
Временната ограда бе превърната в подредени в наръч колове, увити с въжета, едно от които, Даниъл завърза за коня, за да може да я тегли. Възседнал коня си и уловил свободното въже от товарното животно, той каза на Дейвид да подкара овцете. Дейвид подсвирна на кучетата и им даде знак да заобиколят стадото и да заберат овцете, което завърши с пълна бъркотия. Овцете пасяха, разпрострени върху доста голяма територия. Кучетата не разбраха правилно намеренията на Дейвид и се втурнаха през средата на стадото, като раздалечиха овцете още повече, а отделни групички животни се защураха насам-натам. Даниъл седеше на коня си и чакаше, без да предложи нито помощ, нито съвет.
Дейвид се отчайваше все повечеи повече и му бе необходим цял час, за да разбере, че именно сигналите му объркват кучетата. Той се съсредоточи и успя да насочи правилно едно от кучетата, за да събере животните тъкмо навреме, тъй като стадото съвсем се бе разпокъсало и овцете лудо се въртяха в едно разстояние от няколко мили. Когато най-сетне успя да ги събере и да ги поведе заедно в една посока, Даниъл сухо му напомни, че стадото трябва да върви на изток, а не към главното стопанство, към което всъщност се бяха упътили.
Някъде по обяд, Дейвид най-сетне успя да поведе стадото на изток бавно по хълмистия терен. Но вместо в широка колона, овцете се движеха на групички. От време на време кучетата разбираха погрешно неговите намерения и се нахвърляха право срещу стадото, което караше отделни групи от по една дузина овце да се откъснат от него. Като изпрати кучетата към отцепилите се животни и направи още един опит, Дейвид най-накрая успя да формира стадото в колона.
Късно следобед стадото стигна новото пасище. Докато Дейвид и Даниъл разтоварваха нещата на младежите от товарния кон и слагаха оградите, Дейвид подхвърли няколко забележки за трудностите му с овцете, пълни със самоирония.