— О, това не беше нищо — категорично не се съгласяваше главният овцевъд. — Мистър Уилямсън каза, че вие ще се научите бързо и е прав. Обикновено на другите им трябват толкова дни, колкото на вас часове, за да се научат как да се справят с овцете. Когато Сайлъс и Руъл пристигнат тук, ние ще се върнем в базата. Мистър Уилямсън иска да му помогнете за едни болни овце.
Двете момчета пристигнаха след малко. Яхнали конете, Дейвид и Даниъл се върнаха обратно през хълмовете. В главното стопанство Дейвид разседла коня си и го закара в обора при другите коне, след което отиде при Франк в кошарата, където множество слаби и болнави овце стояха апатични и отпуснати. Старецът отвори дървена кутия с лекарства и примитивни медицински инструменти, а Дейвид му помагаше да лекува овцете.
Повечето от тях бяха инфектирани около местата, където по рано са били опашките им. Франк обясни, че когато се отреже опашката на агне, кожата около ануса се маха, така че да не може на това място да расте вълна. Когато процедурата е извършена неправилно, вълната започва да расте и задържа изпражненията, които привличат мухите месарки. Дори и през зимата в събралите се изпражнения тези мухи снасят яйца, които се превръщат в червеи и причиняват инфекции.
Отстраняването на изпражненията и отварянето на получилите се от инфектирането джобове предизвикваше гадене, но Дейвид просто прие факта, че това е част от работата с овцете. След като приключиха, той и старият овчар се запътиха към един обор, който беше изолиран от останалите с негасена вар, разпръсната около него. Там се намираха една дузина овце с петна оголена кожа, които се виждаха през рядката им и проскубана вълна.
След като преминаха през негасената вар и влязоха в обора, Франк предупреди Дейвид да пипа овцете само с ръце.
— Болни са от краста — обясняваше той, — която може да бъде предадена много лесно и на останалите. Ако допреш дрехите си до някоя от болните овце и после ги докоснеш до друга, то е достатъчно, за да я заразиш.
— Разбрано. С какво ги лекуваш?
— Най-доброто лекарство е чукът между очите — отговори Франк и извади глинен съд от кутията с лекарства. — Но сега опитвам ето с това. Мехлем от сяра и стипца, забъркани с китова мас.
— Е, какво, лекува ли?
Старецът поклати весело глава.
— Засега не, но навярно ще е необходимо повече време. Дай да направим това, и да свършим за днес. Както ти бях споменал преди, ще можеш да използваш коня, за да се върнеш в Парамата, а Кунманара ще дойде с теб, за да върне животното. Но първо нека да видим какво е сготвил Джимбоб за вечеря.
Той отвори глинения съд, като се смееше от сърце.
— Нищо друго не може да възбуди така апетита ти, като лекуването на болни овце.
Дейвид се засмя, правейки гримаса на отвращение, и се приближи заедно с Франк към овцете. Дейвид беше сигурен, че всеки друг овцевъд би унищожил овцете пред риска болестта да се разпространи върху стадата. Това потвърждаваше общото мнение, което той имаше за Франк и неговото стопанство. В него имаше достатъчно много работници за около трите хиляди овце, а и мястото беше достатъчно голямо, за да побере още няколко хиляди. Очевидно фермата беше печеливша, но това беше от второстепенно значение за Франк. В есента на живота си, той държеше около себе си приятелите си от Пустошта и работеше с овцете единствено според разбиранията си, просто наслаждавайки се на годините, които му оставаха.
Сутринта на следващия ден Франсис Гринуей пристигна на обекта изключително щастлив. Сред новопристигналите кораби с каторжници имало двама строителни предприемачи, негови партньори, които били осъдени за мошеничество. Те били определени за ръководители на обекти в Сидней и се оказало, че се справят много добре с работата си като такива.
Губернаторът останал доволен, а Гринуей бил още по-удовлетворен, тъй като вече не се занимавал с дреболии по строежите. Новината беше добра и за Дейвид. Строежът на казармата вървеше по разписание и дори започна да напредва по-бързо и шансовете му да получи помилване изглеждаха благоприятни. По всичко личеше, че вероятността да бъде помилван до голяма степен зависеше от работата му на обекта.
В сряда следобед на обекта пристигнаха свещеник и млада жена. По-скоро момиче, отколкото жена, тя бе около 16-годишна и по всяка вероятност осъдена или слугиня, което личеше от облеклото й — дочена рокля и остаряло палто. Момичето обаче беше чисто и спретнато. Палтото беше внимателно закърпено, косата й беше акуратно прибрана под бонето й.