Свещеникът — дребен и благ човечец с лице, изразяващо търпение и загриженост, се представи с името Терънс Карлсън. Той попита Дейвид, дали могат да говорят насаме, сетне му каза, че младата жена е Обърта Маубрей, каторжничка.
— Но — добави той, — тя живее в едно семейство в селото и работи като слугиня. Не пребивава изобщо в Женската фабрика. Разбрах, че човек на име Енос Хинтън работи тук. Той насилствено е влязъл в контакт с мистрес Маубрей и сега тя се намира в деликатно положение.
Физиономията на Дейвид помръкна, когато разбра, че Хинтън е изнасилил младата жена и сега тя е бременна.
— Напълно в стила на Хинтън. Ами, ако искате да бъде наказан за деянието си, ще трябва да говорите с коменданта, а не с мен, отче.
Викарият замига с очи глуповато, сетне поклати глава в знак на несъгласие.
— Не, аз бих искал той да постъпи почтено и да се ожени за нея.
— Да се ожени? — възкликна Дейвид. — Вие не познавате Хинтън, отче. На първо място, залагам дясната си ръка, ако той е извършил нещо почтено през целия си живот. Освен това, няма жена на света, която да струва толкова малко, че да бъде наказана да се омъжи за него.
— Разбирам, че той е пропаднал тип — съгласи се свещеникът. — Но когато семейството, при което живее мистрес Маубрей, открие положението, в което е тя, ще я изхвърли от дома си. В такъв случай момичето ще трябва да отиде в Женската фабрика, а то коренно се различава от жените там. Освен това, такова е желанието и на мистрес Маубрей.
— Сигурна ли си? — попита я Дейвид. — Не съм срещал по-отвратителен човек от него, мистрес Маубрей.
— Аз знам по-добре що за човек е той, мистър Керък — отговори тихо и спокойно тя. — Независимо от това какъв е той, това е моето желание.
Въпреки че тя беше твърде млада и очевидно объркана от затрудненото положение, в което се намираше, лицето и очите й говореха за една одухотворена и решителна личност. Като я изучаваше, Дейвид си мислеше, че тя би била идеална съпруга за някой добър човек. Сетне той пропъди тази мисъл, приемайки решението й. Каза на един от общите работници да иде да извика Хинтън от ямата за рязане на трупи.
Няколко минути по-късно Хинтън се появи зад сградата, целият покрит със стърготини. Щом като видя жената и свещеника, изражението на грубото му лице ясно говореше, че е виновен и ледените му очи излъчваха страх, но той се опита да се измъкне, сипейки заплахи.
— Не съм я виждал никога преди, по дяволите. А какво толкова ви е грижа?
— Мери си думите, Хинтън — отряза го гневно Дейвид. — Говориш на духовно лице, а не на някоя свиня като тебе!
Хинтън се обърна и го изгледа кръвнишки, сетне отмести поглед, когато Дейвид се вторачи в него. Възвръщайки си до известна степен самообладанието след избухването на Хинтън, свещеникът започна отново да говори спокойно, насърчавайки го да поеме своята отговорност и да се ожени за момичето. Хинтън поклати отрицателно глава, твърдейки упорито, че никога не я е виждал. Обърта се обади, като гласът й трепереше от отчаяние, когато описваше кога и къде той я беше изнасилил.
Работниците си намираха поводи да минават покрай тях, като си намигаха един друг и се хилеха, щом чуеха за какво става въпрос, сетне казваха на останалите. След няколко минути из целия обект всички се смееха и говореха затова, като се забавляваха с неприятното положение, в което беше изпаднал Хинтън. Той обаче продължаваше да се кара с жената и с викарий Карлсън.
— Добре, стига толкова — каза Дейвид, като прекъсна разговора им. — Хинтън, за всеки тук е ясно, че нагло лъжеш. Или решавай сега да се ожениш за нея, или ще бъдеш затворен в карцера и оставен на половин порцион, докато решиш да го сториш.
От гняв лицето на Хинтън се покри с червенина от другата страна на белега му, а бледосините му очи щяха да изскочат и мускулите на грубата му физиономия трепереха.
— Да те вземат дяволите, не можеш да ми сториш това! — ревеше той. — Не можеш да ме тикнеш в карцера на половин порцион само защото не искам да се оженя за нея!
— Разбира се, че няма да е за това — съгласи се Дейвид. — Ще те пратя в карцера за кръшкане.
— Кръшкане? — изкрещя Хинтън. — Задникът ми се скапа от работа в онази дяволска яма, не можеш да кажеш, че съм кръшкал!
— О, и още как! — отсече Дейвид. — Аз съм този, който преценява работата тук, и комендантът ще приеме онова, което аз му кажа. Така че ще отидеш в карцера за кръшкане от работа и аз ще реша, че си стоял достатъчно там, когато ти решиш да се ожениш за нея. Така че, Хинтън, какво предпочиташ — църквата или карцера?