От гняв и злоба мъжът онемя за миг, сетне безпомощно вдигна рамене.
— Ами добре, ще се оженя за нея — измърмори мрачно той.
— Какво трябва да направя, отче? — попита Дейвид, обръщайки се към Терънс Карлсън. — Може би в неделя да обявим в църквата имената на встъпващите в брак?
Свещеникът се колебаеше, тъй като проблемът се беше разрешил бързо, сетне кимна щастливо с глава.
— Ами да, трябва да обявим в църквата имената им две последователни недели, след което може да стане бракосъчетанието.
— Много добре — отговори Дейвид. — Хайде, Хинтън, връщай се да работиш.
Мъжът се затътри нататък, скърцайки зъби от отчаяние и ярост. Свещеникът и Обърта изказаха дълбока благодарност на Дейвид, като му благодаряха отново и отново, след което си тръгнаха. Когато се върна към работата си, Дейвид започна да изпитва силно съмнение за това какви щяха да бъдат последиците. Решението зависеше от Обърта, но според него тя щеше да е далеч по-добре в Женската фабрика, отколкото като жена на Хинтън.
Вместо да отшуми, интересът към случката продължаваше. Работниците се забавляваха с нещастието на Хинтън. Те му се подиграваха, карайки го от време на време да излиза от ямата със свити юмруци и изкривено от злоба лице, готов да се бие. По-нататък през целия ден, както и през останалата част от седмицата, Дейвид трябваше да се намесва на няколко пъти, за да предотврати сбиванията.
В събота вечер, когато Франк се показа с каруцата си на пътя, Дейвид чакаше в края на селото. Неделята отново беше дълъг и изпълнен с работа ден, като Дейвид прекара част от сутринта в ковачницата заедно с Кунманара, учейки се да подковава коне. След това отиде до едно от пасбищата и премести овцете на ново място, а после до доста късно, след като се стъмни, помагаше на Франк да лекува болните овце.
На следващата сутрин по време на проверката както Хинтън, така и Краули не се появиха. Когато свърши с извикването на имената по списъка и освободи майсторите и чираците им, Дейвид разговаря с общите работници, дали знаят къде може да са двамата мъже. Те клатеха глави и вдигаха рамене, като се оказа, че от неделя никой от тях не беше виждал нито Хинтън, нито Краули.
След като им каза кой какво ще работи, Дейвид отиде до канцеларията на лагера. Капитан Барнит беше там, вглъбен над някакъв доклад. Той поглади замислено брадичката си, когато Дейвид му каза за изчезналите двама каторжници, след което му подаде доклада, който четеше. Беше писан предния ден, когато един фермер от село Уиндзор беше дошъл в канцеларията, за да съобщи, че два коня и храна са били откраднати от стопанството му през нощта в събота.
— Заключението се налага само по себе си — отбеляза капитанът, докато Дейвид му връщаше доклада. — Така че имаме още двама разбойници на свобода.
— Кражбата на двата коня и храната през нощта, в която те изчезнаха, не може да бъде просто съвпадение — съгласи се Дейвид. — Изобщо не съм учуден, тъй като и Хинтън и Краули само създаваха главоболия.
— Да се надяваме, че ще бъдат заловени в най-скоро време. Ще изпратя двама души да ги заместят и ще съобщя за случилото се в Сидней. Ако разберете нещо повече от работниците за Хинтън или Краули, уведомете ме.
Дейвид отговори утвърдително, след което напусна. На връщане към строежа, той срещна викарий Карлсън, който беше се отправил към канцеларията. Свещеникът беше ходил на обекта, за да разговаря с Хинтън за сватбата, и безпокойството му растеше, докато Дейвид му разказваше какво е най-вероятното обяснение за отсъствието на Хинтън.
— Боже мой! — въздъхна той обезверено. — Мистър Керък, какво ще прави сега мистрес Маубрей?
— Честно казано, мисля, че ще е по-добре, отче. Вие видяхте що за човек е Хинтън и той щеше да направи живота й невъзможен.
— А може би тя щеше да успее да го превъзпита — предположи свещеникът, като вдигна рамене. — Човек никога не знае, нали? Сега обаче тя ще бъде изхвърлена от къщата, в която живее, и ще има незаконно дете. А и ще трябва да отиде в Женската фабрика — въздъхна той отново. — Ами добре, довиждане, мистър, Керък.
Дейвид отговори на поздрава и се отправи към строежа. Докато работеше, той си мислеше за двамата работници, които щяха да му изпратят на мястото на изчезналите, чудейки се дали ще бъдат добри работници, или ще създават неприятности, като тези, на чието място идваха. Макар че вниманието му беше заето с други неща, той внезапно изпита съжаление към Обърта Маубрей, което чувство остана с него и направи студеният зимен ден да изглежда още по-мрачен.