Работата по новата казарма вървеше предсрочно и Гринуей идваше периодически на обекта, за да следи напредването. Той направи посещение отново в средата на седмицата и остана много доволен, докато разглеждаше наоколо. С практически приключени дърводелски и покривни работи, в сградата оставаше само да бъдат завършени корнизите, прозорците и още някои други довършителни работи. На другия ден, от Сидней пристигнаха стъкларите и дърводелците мебелисти за окончателното завършване на сградата.
Следващата събота, докато се движеха в каруцата на път за кошарата, Франк изрази пред Дейвид задоволството си от агненето. Последните няколко овце се бяха обагнили в понеделника, разказваше той на Дейвид, като значителен брой от тях са родили близнаци. Агнетата, които се бяха появили първи на бял свят, сега бяха достатъчно големи, за да им бъдат отрязани опашките, една работа, далеч по-методична от препускането по време на агненето.
Разговорът премина към шансовете на Дейвид да получи помилване. Франк вярваше, че това ще стане.
— Губернаторът Маккуайър е далеч по-добър в сравнение с онези, които управляваха по времето, когато носех светложълтите панталони — каза старецът. — Когато става дума за помилване или предварително освобождаване на осъдените, той не е така тежък при вземане на това решение.
— Вярно е — съгласи се Дейвид, — но няма да се успокоя, докато не го получа. След като веднъж го имам, мога да започна да събирам парите, които ще ми трябват за стопанството. Това може да ми отнеме години, но ще стане.
— Има един начин, за който не са необходими години — каза му Франк, — но е свързан с риска на хазартен играч и труда на черноработник. Може да наемеш едно стадо на основата на дялово участие, което в края на годината ще ти донесе половината остригана вълна и половината от агнетата. Но ще трябва да разчиташ само на себе си, помисли си само как би могъл да се справиш с агненето сам-самичък. Освен това, ако нещо стане със стадото, ти ще трябва да платиш на собственика загубата.
— Не мога сам да намеря стадо, което да закарам в Пустошта, Франк.
— Разбира се, но мога да ти напиша писмо до Пат да ти даде едно стадо под аренда. С моята препоръка, той ще се съгласи.
— Това е нещо, върху което си заслужава човек да помисли — разсъждаваше на глас Дейвид. — Ще имам нужда от кон, продоволствия и инструменти, но бих могъл да спечеля пари за тях за сравнително кратко време.
— Няма нужда, Пат ще те снабди с продоволствия, докато държиш стадото под аренда. Що се отнася до кон, оръжие и екипировка, аз ще имам грижата.
— В никакъв случай, Франк, ти вече толкова…
— Не искам да слушам нищо — каза твърдо старият овцевъд, прекъсвайки Дейвид. — Когато си отида от тоя свят, семейството ми вероятно ще раздели стопанството и ще го разпродаде като ферми или каквото там е необходимо, за да му вземат най-много пари с най-малко грижи. Така че, Дейвид, аз ще правя с нещата си каквото сметна за добре.
Тъй като отношението между стареца и неговото семейство беше деликатен въпрос, Дейвид се върна към основния проблем:
— Ами, отглеждането на овце под аренда си заслужава да бъде обмислено — каза той, — но също и проблемите, свързани с него.
Франк напълно се съгласи с него, като изтъкна, че Дейвид може да потъне в дългове за години напред, ако вземе по този начин стадо и нещо се случи с овцете. Разговорът продължи, докато той и Дейвид стигнаха базата, а на следващия ден те обсъдиха надълго и нашироко този въпрос, докато се грижеха заедно за агнетата. Старецът обаче избягваше да дава препоръки, оставяйки изцяло на Дейвид вземането на решението.
Следващата седмица Дейвид обмисляше идеята, като знаеше, че наближава времето, когато трябва да реши. То бе определено, когато Гринуей му съобщи, че губернаторът ще инспектира новата сграда идната сряда. Така че в събота вечерта Дейвид каза на Франк, че ако получи помилване, ще замине за стопанството в Уайамба и ще помоли Пат да му заеме едно стадо.
В срядата работниците тъкмо бяха измели дървените стърготини и другите боклуци, когато губернаторът пристигна да види сградата в компания, която включваше няколко помощници и Гринуей. Стъпките им отекваха из огромните празни стаи, докато мъжете бавно минаваха през различните части на казармата и преглеждаха всичко внимателно.