Едновременно раздразнена и развеселена, Александра въздъхна и се усмихна иронично.
— Мъжете никога няма да ти позволят да останеш стара мома, Александра, тъй като си твърде красива. Що се отнася до мистър Фицрой, аз, а не ти, ще кажа на баща ти, че неговата компания вече не ти е приятна.
— Чудесно — отговори Александра. — Това ще ми спести необходимостта да слушам цяла лекция за недостатъците ми. Той сигурно е ядосан, така че според мен ще трябва да изчакаш още няколко дни, преди да говориш с него за сиропиталището.
— Ще е по-добре да се изчакат няколко седмици — отбеляза сухо Аугуста. — Това обаче предполага, че през това време няма да го ядосваш, което е доста разтегливо нещо. Какво смяташ да правиш днес?
Александра допи чая си и стана.
— Хенриета Томпсън спомена снощи на вечерята, че семейство Макартър са засяли лозя. Отивам в Камдън парк да ги видя и да гостувам на Елизабет.
— Камдън парк? — попита Аугуста загрижено. — Твърде далече е, за да яздиш дотам без придружител, Александра.
— Разстоянието не е малко, но пътуването не се различава много от това да яздиш по улиците на Сидней, тъй като дотам има обществен път. И преди съм ходила сама до Парамата и Камдън парк, мамо.
— Вярно е, но това не прави нещата по-малко безразсъдни. Защо не отидеш до кантората на брат си да видиш, дали не може да дойде с теб?
— Ако Крейтън има свободно време, — отговори спокойно Александра, — той сигурно ще предпочете да го прекара със семейството си. Това, че съм в приятелски отношения със семейство Макартър, е едно от малкото неща, които се харесват на татко, и сигурна съм, че той няма да има нищо против да отида сама до Камдън парк.
— Аз обаче не съм много сигурна — каза Аугуста, — но щом си решила, добре. Пази се и гледай да се върнеш преди вечеря.
Александра успокои майка си и я целуна, разцелува и баба си и излезе от всекидневната. В коридора видя прислужница, която вървеше към стълбището и я спря.
— Еми — каза тя, — моля те, иди до конюшнята и кажи на коняря да оседлае коня ми.
Прислужницата се поклони в реверанс и тръгна към задната врата, а Александра се качи в стаята си. Докато си слагаше шапката, ръкавиците и пелерината за езда, тя си помисли за тревогата, която изказа майка й, че ще язди сама дотам, сетне пропъди тази мисъл, убедена, че няма да й се случи нищо лошо.
Отвори единия от шкафовете, за да вземе камшика си за езда, и на полицата до него видя пистолета си. Крейтън й го беше подарил за последния й рожден ден, което бе вбесило баща им. Според него боравенето с оръжие е неподходяща дейност за една жена, но брат й я бе научил да стреля и с пистолет, и с двуцевка.
Помисли си дали да не вземе пистолета за всеки случай, ако изскочеше някоя непредвидена опасност. Сетне се засмя на страховете си, като си мислеше, че прекалената предпазливост на майка й е развихрила собствената й фантазия. Затвори шкафа, сложи камшика под мишница и излезе от стаята.
Осма глава
Щом стигна до високите каменни колони, които се извисяваха от двете страни на портата и преминаваха в арка, Александра отклони коня от пътеката, влезе вътре и тръгна нагоре по широката алея с високи дървета от двете страни, която водеше към Камдън парк. Имението беше прекрасно с разкошна типично английска извънградска къща, сякаш дошла тук от другата страна на земното кълбо. Сградата беше огромна, с големи и дълги крила от двете страни, изградена бе от тухли, имаше широко входно стълбище и беше украсена с первази от местен гранит.
Щом стигна къщата, Александра завърза коня и изкачи стълбището. Похлопа с чукалото върху широките двойни врати. Прислужницата отвори вратата, и като тромаво се поклони в реверанс, поздрави Александра.
Каза й, че няма никой от семейството, всички били излезли рано сутринта.
— Ясно — каза си Александра разочарована. — Случайно да знаете, къде отиде мистрес Елизабет и кога ще се върне?
— Не, мистрес Александра. Излезе заедно с баща си и единственото нещо, което зная, е, че готвачът не ги очаква да се върнат за обяд. Ще искате ли да влезете и да ги изчакате, или просто да пийнете нещо освежително, мистрес Александра?
— Не, благодаря. Моля ви, предайте поздравите ми на мистрес Елизабет и й кажете, че ще дойда пак. Довиждане.
Прислужницата се поклони и затвори вратата, а Александра заслиза надолу по стълбите и се отправи към коня си. Обиколи къщата, за да погледне лозята. Зад сградата имаше огромни, симетрично подредени цветни градини, чиито пътеки се виеха между лехите, а още по-нататък се виждаха ниви, овощни градини и пасбища.