— Тази опасност може да бъде избегната чрез посредник. Срещу един шилинг всяко момче ще занесе писмо и ще вземе парите, а баща ми няма да прави никакви опити да…
— Затвори си мръсната уста! — изрева с хрипливия си глас Хинтън, като вдигна заплашително юмрука си и тръгна към нея. — Не ме будалкай с умните си приказки! Ако чуя още една дума от тая помия, ще ти счупя главата!
Появилата се за миг надежда премина в отчаяние и Александра млъкна. Като улови юздите на коня, Хинтън каза на Снайвли да се скрие в храстите и да наблюдава за други пътници по пътеката, сетне махна с ръка на Александра да върви през гората в посока към реката. Тя се обърна и тръгна между дърветата, като се мъчеше отново да запази самообладание, докато от страданието и болката очите й се напълниха със сълзи.
Хинтън водеше коня и двамата с Краули вървяха след нея и разговаряха помежду си. Краули мърмореше, че пътеката е твърде изолирана и по нея рядко минават хора, които да бъдат причакани. Хинтън му отговори, че така е по-безопасно, въпреки че плячката е малка. Гората ставаше все по-гъста и Александра с усилие намираше пътеката между дърветата, всеки път щом забавеше ход и проявеше колебание, Хинтън поръмжаваше и я буташе нетърпеливо.
Щом приближиха реката, сред дърветата Александра забеляза поляна, където спънати с букаи пасяха пет коня, а под едно дърво на отсрещната страна бяха струпани на купчина седлата им и торби. Хинтън сграбчи Александра за ръката и я спря, подавайки юздите на Краули. Той се изсмя и поведе коня към поляната, а Хинтън заблъска Александра към храстите встрани.
Щом разбра какви са намеренията му, ужасът на Александра премина в паника и обезумяла, тя започна да се дърпа. Той заби юмрук в слепоочието й с груба жестокост и главата й закънтя от болка. Внезапно всичко се завъртя пред очите й, тя се строполи и почти изпадна в безсъзнание. Безчувствена, тя усети как той повдигна полата и фустите й, след това дръпна бельото й, разкъсвайки го.
Някъде в помраченото й, замъглено съзнание от обхваналия я ужас, Александра изпита силно отвращение, когато той се отпусна с цялата си тежест върху тялото й, притискайки я силно. След това тя усети силна, режеща болка, която стана нетърпима, докато той се движеше бързо, дишайки запъхтяно и сумтейки върху нея. Раните от камшика върху гърба й пареха още повече под тежкото му тяло, което я притискаше към земята, вонята от потта му я задушаваше, а главата й пулсираше на мястото, където той я беше ударил с юмрука си.
До момента, в който той свърши, мъчителната болка беше успяла да я върне в пълно съзнание. Хинтън скочи на крака, оправяйки дрехите си, след което я хвана за ръката и я издърпа да стане. Догади й се от горчивия вкус на качилата се в устата й жлъчна течност в бунтуващия й се стомах и предизвика внезапно желание да повърне. Тя преглътна, като непрекъснато се бореше с гаденето, докато в същото време Хинтън я тикаше от храстите към поляната.
Краули се беше разположил между седлата и багажа, като чакаше нетърпеливо, и когато Александра и Хинтън излязоха на поляната, той скочи на крака.
— Сега е мой ред — каза той, като се хилеше цинично.
— Не, засега я остави на мира — отговори Хинтън.
В първия миг Краули остана като гръмнат, сетне целия почервеня от яд.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита той. — Ние делим всичко и делим по равно.
Хинтън избута Александра встрани, като се приближи заплашително към другия бандит.
— Искам да кажа, че аз съм този, който определя кога и как ще делим! — изрева той. — Казах ти да я оставиш намира засега, и точно това ще сториш, мръсно животно!
Краули отговори разярен, а Хинтън ревеше срещу него, докато двамата се бяха изправили един срещу друг само на няколко инча разстояние със свити юмруци. Гаденето на Александра беше преминало и тя нямаше нужда да се бори, за да потиска плача си, защото очите й бяха пресъхнали. Обхваната от ужасното чувство за нещастие, поради унижението и оскърблението, тя стоеше и чакаше безчувствена, какво щеше да стане, докато двамата мъже се дърляха като кучета за разгонила се кучка.
Страданието й намаля малко, когато Краули най-сетне отстъпи и това сложи край на препирнята. Хинтън й даде знак да се приближи към седлата и багажа. Тя тръгна към тях и намери място да седне, а двамата мъже седнаха наблизо, мълчаха и се гледаха враждебно. Александра гледаше в земята, без да я вижда, измъчвана от горчивата физическа и емоционална болка.
По някое време следобеда Снайвли се втурна на поляната, като размахваше ръце възбудено и говореше, че двама ездачи се приближават от север. Хинтън грабна едно въже и побърза да върже краката и ръцете на Александра. След това тримата провериха пистолетите си, пушките и ножовете и изчезнаха между дърветата, тичайки към пътя.