Луната се издигаше все по-високо, а слабата й светлина светеше между листата на дърветата. На няколко ярда по-нататък, тя видя колиба от кори на дърво, а пред нея наредени в кръг камъни за палене на огън. Огромната купчина пепел говореше, че някой беше си правил бивак тук доста често. Но колибата изглеждаше стара и беше неправдоподобно да се появи внезапно някой спасител.
Лекият ветрец, който духаше в речната долина, стана по-силен и студен, което увеличи още повече страданията й. По-късно през нощта Александра чу тропот на копита, които се чуваха от пътя, идващ откъм Парамата. Тропотът на копитата беше на повече от три коня и тя бе изпълнена с надежда, като се ослушваше, чудейки се дали разбойниците не бягаха, преследвани от някого. Но щом приближиха, тя чу тримата мъже, които се смееха и крещяха.
Едва забележими на слабата светлина, разбойниците яздеха между дърветата, водейки още три коня, като откраднатите животни бяха натоварени тежко с плячката от грабежа. Мъжете се бяха зачервили от победата, освен това, бяха пияни и воняха на ром, докато слизаха от задъханите коне. Като ревяха и се смееха жестоко, те си говореха за ужаса, който бяха предизвикали във фермите.
— Най-добра беше последната — злорадстваше Краули, — където завързахме мъжете в предната стая, така че да могат да гледат, докато оправяхме жените им. Колкото по-силно пищяха жените, толкова повече мъжете побесняваха.
— Точно така — съгласи се Снайвли екзалтирано. — Мислех си, че оня куцокрак старец щеше да получи удар. Той се вбеси така, че очите му щяха направо да изскочат. Но жените от последната ферма бяха най-хубавички от всичките.
— Там и плячката беше най-голяма — добави Хинтън. — Хайде, елате да прехвърлим част от нея върху другите два коня. Щом съмне, войниците ще бъдат по петите ни, така че трябва да стигнем до скривалището.
Разбойниците разтовариха част от заграбените стоки и ги прехвърлиха върху двата вързани товарни коня. Когато почти свършиха, Александра започна да изпитва тревога. Хинтън изобщо не й обръщаше внимание и тя се питаше дали не възнамерява да я убие. Независимо от случилото се и последиците от него, нищо не можеше да убие силната й воля да живее.
Той обаче се приближи към нея, вонящ на ром, примесен с отвратителната смрад на пот. Развърза я и я заблъска към коня й. След като се качи на седлото, той отново завърза ръцете й отзад на гърба и като взе свободното въже, за да води коня й, той се качи върху своя.
Другите двама водеха товарните коне и следваха Хинтън, който се движеше между дърветата. Александра откъсна парче от роклята си. Когато конете свърнаха по пътя за Парамата, тя пусна плата. Няколко минути по-късно конските копита заудряха глухо по дървения мост над река Нипиън.
След като прекосиха моста, тя пусна още едно парче от роклята си, след това престана да къса. Знаеше, че ако някой от мъжете забележеше дупката в роклята й и се досетеше какво е правила, тя щеше да бъде мъчително убита. Освен това, трябваше да съсредоточи вниманието си да пази равновесие върху седлото, тъй като Хинтън увеличи хода, преминавайки към бърз галоп.
Час по-късно в подножието на хълмовете единствено конят на Хинтън можеше да поддържа галопа. Като се обръщаше назад от време на време, за да удря коня на Александра с въжето, той псуваше и крещеше към мъжете да пришпорят конете си и да не изостават. Животните се задъхваха, докато вървяха в тръс, а когато пътя стигна до планините, те съвсем намалиха темпото, независимо от това, колко жестоко бяха удряни и блъскани.
Докато се изкачваха и слизаха по стръмните склонове, Александра все по-трудно пазеше равновесие със завързаните зад гърба ръце. Хинтън изкрещя на мъжете, че остават още няколко мили до отклонението от пътя за скривалището. Александра се приготви да скъса поредното парче от роклята си и да го пусне при завоя, знаейки, че то ще бъде най-важното от всички.
В този момент, първите лъчи на изгрева докоснаха върховете на планините на изток. След като светлината огря небето, сърцето на Александра се сви. Щеше да бъде самоубийствен акт да пусне парчето плат, след като Снайвли и Краули яздеха зад нея. Зората премина в ярката светлина на деня, докато конете следваха пътя по западните склонове на планината.
Пиянската възбуда на мъжете беше преминала в махмурлук. И тримата бяха изтощени и се чувстваха отвратително, а освен това, бяха и неспокойни, тъй като се движеха денем. Те удряха конете, но животните бяха почти напълно изтощени. Щом камшиците заплющяваха ожесточено върху им, конете се забързваха в тръс за известно време, сетне отново кретаха едва-едва.