Пътят беше пуст и в неравния, покрит с гъсти гори планински терен не се виждаха никакви къщи, което разбиваше всякаква надежда Александра и разбойниците да бъдат забелязани. Щом стигнаха долина, плътно покрита с храсти и дървета, Хинтън сви встрани от пътя. Като измина около 200 ярда по една пътека през гъстата растителност, той спря и слезе от коня. Докато Снайвли и Краули се занимаваха със своите коне, Хинтън връзваше поводите на коня на Александра и на другото животно за едно дърво.
— Мисля, че ще се опиташ да избягаш — измърмори мрачно той, гледайки я кръвнишки. — Но трябва да знаеш, че това ще е достатъчно, за да ти съдера кожата с камшика точно така, както хората от твоя сой правеха с нас. Така че ако си мислиш, че можеш да избягаш, давай!
Той се обърна и заедно с другите отиде до пътя. След това бавно поеха обратно, като внимателно изправяха стъпканите от конете храсти и заличаваха всяка следа, оставена от копитата им. Щом стигнаха до мястото, където бяха вързали конете, те бяха по-спокойни и уверени, че са в безопасност, далеч от възмездието за техните безчинства на изток от планините. Хинтън извади стомна с ром от една от торбите и като отпи от нея, я подаде на другите двама. Те също отпиха от нея, върнаха стомната обратно, и отново се качиха на конете.
Животните се движеха бавно по долината през гъсталаците от храсти и дървета и Александра трябваше да се навежда напред, за да избегне клоните. Между върховете на дърветата, тя забеляза отвесна каменна скала, която се издигаше над гористите склонове в горната част на каньона. Близо до върха, между падналите от скалата обли камъни течаха тънките струйки на ручей и стените на долината се затваряха в стръмно, гористо нанадолнище.
Хинтън слезе от коня и смъкна Александра, след което й развърза ръцете. След това изръмжа още едно гневно предупреждение какво ще направи, ако се опита да избяга и я заблъска към склона. Когато започна да се изкачва по него, разтваряйки клони, за да може да мине, тя видя широка пътека със следи от копита на подхлъзвали се коне.
Мъжете и конете тежко преодоляваха изкачването. Докато Александра следваше пътеката, зад нея пъшкаха тримата мъже, конете задъхано пръхтяха, изкачвайки се трудно по склона. След като изкачиха около двеста ярда, Александра стигна до плато в подножието на скалата. Пътеката вървеше между гъсти дървета и храсти в началото на равния терен, който свършваше в поляна от около един акър, скрита зад растителността. Това беше скривалището на разбойниците, от едната страна на поляната имаше извор, а в подножието на скалата огромна пещера.
При вида на скривалището Александра изпита още по-силни угризения от безразсъдната си постъпка. Платото и пещерата бяха напълно скрити от дърветата и храстите и беше невъзможно да се видят от долината, дори и от съвсем близко разстояние. Мястото беше много надеждно и щеше да е изключително трудно да бъде открито от онези, които я търсеха.
Тя свали седлото от коня си и го спъна с букаите да пасе, сетне седна пред пещерата. След като се оправиха с конете, мъжете започнаха да разглеждат плячката си от фермите. Освен ром и огромни количества хранителни провизии, имаше дрехи, инструменти, покъщнина и оръжие, а у Хинтън имаше пари и евтини украшения.
След като преброи няколкото гвинеи и поглеждайки към бижутата, той остана недоволен, тъй като бе очаквал повече пари и ценности.
— Ако бяхме имали време да ги пообработим с ръжена — говореше мрачно той, — щяха да си кажат къде са скрили парите, които ние не успяхме да открием.
— Да, но сега плячката е по-голяма от миналия път — отбеляза Краули. — Освен това, може да продадем оръжието и други неща, което ще ни даде добри пари.
Хинтън кимна в знак на съгласие, вдигна рамене и забрави за разочарованието си.
— Така де, ще вземем малко пари от това. Във всеки случай аз обмислям план, който ще ни донесе много пари, толкова много, че ще можем да изкараме с тях доста дълго време.
Краули попита за какво става въпрос, но Хинтън каза, че няма да каже нищо, докато не го обмисли добре. Двамата мъже започнаха да говорят, че през следващите няколко дни трябва да отидат до селищата, които се намират на река Хънтър, където можеха да продадат плячката си на собственици на магазини, които не задават въпроси.
Хинтън се обърна към Снайвли, който беше започнал да пали огън пред пещерата.