— Глупак! Войниците ще ни търсят и могат да забележат пушека от огъня през деня.
— Гладен съм — оплака се Снайвли. — Трябва ли да чакаме до довечера, за да ядем?
— Не! — изръмжа нетърпеливо Хинтън. — Имаме много сирене и сухари. Намери ги, да похапнем малко от тях.
Снайвли затършува из провизиите, извади огромно парче сирене и сухари. Отряза парче от сиренето и заграби пълна шепа от сухарите, другите мъже правеха същото. Тъкмо Снайвли се готвеше да седне и да започне да яде, Хинтън му каза да се покатери на скалата и да наблюдава пътя и да му съобщава, ако се появят и най-малките признаци за преследване.
Като пъхна храната в джоба си, Снайвли се заизкачва по грубо скована стълба от едната страна на пещерата и стигна до един издаден камък, на около трийсет фута нагоре по скалата. Александра нямаше никакъв апетит, но стомахът я болеше от глад и тя прие нейния дял от сиренето и сухарите, след това седна и започна да се храни.
След като свърши с яденето, тя се върна до плячкосаните вещи, извади едно одеяло и легна на същото място, където беше седяла. Хинтън я изгледа, сетне се обърна към Краули и му каза нещо.
Въпреки че беше почти напълно изтощена, безпокойството й я държеше будна. Не след дълго Хинтън и Краули разстлаха одеялата си и след миг захъркаха. Хинтън беше забравил да я върже, помисли си Александра, и ако това му стане навик, рано или късно тя щеше да има шанс да избяга. Като си мислеше за това, тя заспа.
Девета глава
Следобедните сенки се стелеха над поляната пред пещерата, когато Александра се събуди от крясъците на Снайвли, който викаше Хинтън. В мига между съня и пълното събуждане, спомените за ужасното преживяване нахлуха в нея и тя се почувства така сякаш имаше ужасен кошмар, от който ще се събуди в леглото си у дома. Сърцето й се сви, когато се разбуди напълно и кошмарът се оказа напълно реален.
— Хинтън — извика уплашено Снайвли отново. — Пълно е с конници! Има десетки от тях нагоре и надолу по пътя.
Хинтън и Краули отметнаха одеялата от себе си, скочиха на крака и изтичаха от пещерата към стълбата. Докато се катереха по нея, Александра седна и се заслуша в разговорите между мъжете. Хинтън ръмжеше на Снайвли, като го обвиняваше, че е задрямал, вместо да гледа внимателно. Снайвли се каеше, след като си призна, че наистина е заспал, побърза да добави, че било само за малко.
Той внезапно млъкна и изрева от болка, когато Хинтън замахна от върха на стълбата и го перна. В този момент обаче Краули извика уплашено и каза на Хинтън да погледне към пътя.
— Снайвли е прав — каза той, — пълно е с тях. Търсят следи от всяка страна от пътя. Сетили са се, че някъде по пътя сме свърнали и търсят следата.
Хинтън се съгласи с него и се замисли угрижен. Александра съжаляваше повече от всякога, че не бе успяла да пусне парче плат при последния завой. Разбойниците бяха както озадачени, така и разтревожени, и обсъждаха случаите, когато и преди бяха правили набези във фермите на изток от планините, без да бяха предизвиквали толкова силна реакция. Александра обаче знаеше причината. Семейството й беше поискало съдействие от губернатора и го бе получило.
Хинтън и Краули обсъждаха доколко е възможно скривалището да бъде открито от войниците. Гъстата растителност в долината им пречеше да видят докъде са стигнали войниците в търсенето си встрани от пътя. Краули напомни на Хинтън, че ако войниците стигнат на двеста ярда навътре от пътя, ще открият следите от копитата, водещи направо в скривалището.
— Още не са открили нищо — отбеляза Хинтън. — Ако бяха открили някаква следа, щяха да тръгнат по нея и нямаше да има никой на пътя. И дори да успеят да я открият сега, няма да им стигне деня, за да проследят пътя до скривалището.
— Тази нощ не — отвърна Краули, — но утре със сигурност.
— Е, да, възможно е — съгласи се Хинтън. — Не може да останем тук.
Мъжете продължиха да разговарят, докато слизаха по стълбата. Краули настояваше да тръгнат веднага, но Хинтън отхвърли предложението му, като заяви, че вече слънцето залязва и те няма да могат да стигнат далеч в мрака.
Щом влязоха в пещерата, Краули изведнъж спря и ръгна с пръст Александра.
— Тя е причината да ни търсят толкова много войници! — изрева той. — Семейството й е богато и губернаторът е извадил целия гарнизон на Сидней, защото са се сетили, че ние сме я хванали.
Когато тримата мъже впериха кръвнишки очи в нея, Александра бе обхваната от пронизващ страх. Но Хинтън беше особено чувствителен на тема кой командва и по тази причина не се съгласи с Краули.