— Не, просто губернаторът се опитва да се отърве от всички разбойници — изказа предположението си той. — И преди е ставало.
— Този път случаят не е такъв — настояваше Краули. — Тя е причината.
— Откъде знаеш? — попита Хинтън. — Да не си в личния съвет на губернатора? Във всеки случай, каквото е, такова.
— Лесно е да се каже — измърмори недоволен Краули. — Трябва да й прережем гърлото тук, преди да тръгнем и да приключим този въпрос.
Хинтън се намръщи, като поклати глава в знак на несъгласие.
— Нашият проблем в момента няма нищо общо с това, дали тя е жива или мъртва. Ще я вземем с нас — захили се той похотливо. — Ще си имаме хем готвач, хем развлечение за през нощта.
— Развлечение? — повтори нервно Краули. — Развлечение за кого, по дяволите? За теб, ето за кого! Кога ще си взема моя дял?
— Когато аз кажа, тогава, глупако! — отвърна му Хинтън. — Щом решиш, че не ти харесва това, което правя, можеш да си вървиш, Краули!
Краули млъкна и се обърна на другата страна. Когато се стъмни, Хинтън изкрещя на Александра да запали огън и да сготви, а тя се чудеше откъде да започне. Докато тя успешно можеше да управлява домакинство, то опитът й в готвенето беше ограничен до няколко десерта, които бе приготвяла за семейството си, разхладителни напитки и леки закуски за приятелките й, когато идваха на гости.
Огнивото и праханта още стояха до камъните, където ги бе оставил Снайвли, когато бе направил опит да запали огън през деня. По пътя на логиката Александра успя да напали огъня, след което разгледа продуктите. На някаква вечеринка, една приятелка й беше обяснила как се правят питки. Извади необходимите продукти, след което отряза парчета осолен свински бут, за да ги изпържи и сложи грах, ориз и чай в канчета да завират върху огъня.
Резултатите от първия й опит в готвенето й се сториха в най-добрия случай посредствени. Но мъжете очевидно бяха доволни, гълтаха храната, без да я коментират. След като свършиха, Снайвли разстла одеялото си близо до огъня, а Хинтън и Краули разговаряха край него. Александра се върна на мястото си до стената в пещерата, където бе постлала одеялото си.
Александра слушаше мъжете и се питаше с вледеняващ страх, дали Хинтън, преди да си легне щеше да я изнасили отново. Въздъхна облекчено, когато двамата с Краули свършиха разговорите и легнаха върху одеялата си. След малко Хинтън се сети нещо и като взе едно въже, дойде при Александра и завърза краката и ръцете й, сетне се върна обратно до одеялото си и миг след това вече хъркаше. Постепенно Александра се унесе и заспа.
Преди изгрев-слънце мъжете напалиха огън в мрака, събудиха я и Хинтън я развърза. След като приготви закуската, тя оседла коня си. Мъжете изгълтаха лакомо останките от вечерята и чая, оседлаха конете и натовариха багажа. Александра изяде парче питка, докато слагаше съдовете в торба, която също трябваше да натоварят. Щом слънцето изгря, те се измъкнаха от пещерата.
Когато стигнаха долината, Хинтън сви на запад към планината. Тя беше много по-стръмна от склона под скривалището, а в гъстите храсти и треви нямаше никакви пътеки. Хинтън си пробиваше път през гъсталаците, като водеше коня. Александра пазеше лицето си от клоните, докато го следваше с коня си. Зад нея Снайвли и Краули псуваха, докато превземаха планината.
Като пресякоха пролома в билото на планината, те отидоха от другата й страна. В подножието на планината имаше друга тясна долина, през която течеше ручей. Хинтън повдигна Александра да се качи на коня, след това той и другите също се качиха на своите. Хинтън поведе групата нагоре по средата на потока, без да оставят следи, по които войниците можеха да ги намерят.
След като изминаха няколко мили нагоре по ручея, те стигнаха до водопад, който препречваше пътя им. Отново слязоха от конете и Хинтън ги поведе нагоре в планината, откъм западната страна на течението. След още едно дълго и трудно изкачване, те стигнаха върха. Предпланината беше пред тях, а Батхърст се виждаше в далечината на югозапад, като купчина от сгради. В предпланинските части и равнината на запад от селището се виждаха разпръснати ферми и овцевъдни стопанства.
По пладне те вече бяха на по-ниските склонове на планината и приближаваха предпланинските части. Снайвли и Краули се оплакваха от темпото, което им се струваше трудно за поддържане, а Хинтън им отговори със саркастична богохулна тирада, като ги наричаше мухльовци. Двамата мъже измърмориха обидени, сетне млъкнаха, като едвам се влачеха зад Александра. Щом навлязоха в предпланината, тя и двамата мъже отново се качиха на конете. Като заобикаляха фермите и кошарите, Хинтън водеше групата на запад през покритите с гори склонове.