Следобеда теренът премина във вълнообразни хълмове, покрити с редки гори и храсталачести поляни, а фермите и кошарите останаха доста далеч на юг зад тях. Хинтън спря покрай поточе в подножието на хълма и заяви, че ще нощуват тук. Докато слизаше от коня, каза на Александра да не пали огън, а да раздаде от студената храна.
Александра разрови торбите с храна и намери сиренето и сухарите. Дългият тежък път през деня беше голямо изпитание за нея, но мъжете бяха още по-изтощени и бяха седнали покрай седлата и багажа, като разговаряха вяло. Александра раздаде храната, след което седна да изяде своя пай.
Докато се хранеше, залезът избледня в здрач, и тя си мислеше, че вече е малко вероятно да бъде спасена от войниците, а съвсем скоро ще стане невъзможно да избяга. Ако се опиташе да се измъкне на кон, след като разбойниците заспяха, размърдването на животните със сигурност щеше да събуди мъжете. Но Батхърст съвсем скоро щеше да остане толкова далеч, че нямаше да може да стигне дотам пеша.
Или трябваше да избяга следващите един-два дни, или да чака, докато стигнат друго населено място, което можеше да отнеме и седмици. Като премисляше шансовете си за успех, ако избягаше тази нощ пеша, тя знаеше, че може да мине в тъмното през хълмовете, но мъжете щяха да бъдат на коне и щяха да се движат далеч по-бързо. Ако се разпръснеха и започнеха да я преследват с изгрева на слънцето, знаейки, че е тръгнала към Батхърст, със сигурност щяха да я заловят. Обмисляйки бягството си, тя разсеяно гледаше поточето, което течеше покрай бивака. По време на силните дъждове, очевидно тесният ручей се превръщаше в широк и буен поток, тъй като между огромните дървета от двете му страни имаше купчини от храсти и плевели. Вперила поглед върху една такава купчина, изведнъж Александра разбра как ще избяга, без да бъде заловена.
Щом се стъмни, мъжете си легнаха, Александра също. Мисълта й отново се върна към ужасяващата възможност, че Хинтън може да я изнасили отново, но той само донесе въжето и завърза ръцете и краката й. Беше уморен и невнимателен и остави възлите на китките достатъчно хлабави, така че тя би могла лесно да се освободи.
Като се ориентираше по дишането на мъжете, Александра изчака да заспят дълбоко. Хинтън захърка, а няколко минути по-късно Краули запухтя и засвири в съня си. Снайвли не издаваше никакви звуци, но по-младият разбойник беше спал тихо и предишната нощ.
Когато Александра започна да развързва въжетата от китките си, Снайвли се измъкна изпод одеялото. Запуши устата й с мърлявата си ръка и легна до нея.
— Тихо — прошепна той с хриптящ глас. — Ако ми позволиш да направя това, което искам, ще ти помогна да се измъкнеш.
Когато той започна да си играе с гърдите й със свободната си ръка, Александра се изви, отдръпвайки се от него.
— Махай се! — изкрещя гневно тя. — Махай се и ме остави на мира!
Снайвли всячески се опитваше да я накара да млъкне и да запуши устата й отново с ръката си, но другите двама мъже се събудиха. Хинтън скочи на крака и се развика гневно. Той издърпа младия мъж за краката и го заудря. Снайвли виеше от болка.
— Остави го на мира, Хинтън! — извика раздразнен Краули. — Той само си иска това, което му се полага!
— Ще му дам да разбере, какво му се полага, кучия му син — ръмжеше Хинтън, като запокити Снайвли на земята и започна да го рита. — Ето какво ти се полага, свиня такава! Ето ти един ритник, на ти още един!
Той изрита Снайвли още няколко пъти, докато мъжът виеше и протестираше, сетне се примъкна пълзешком към одеялото си.
— Нека това да ти е за урок — изръмжа Хинтън. — Следващия път, когато направиш нещо против това, което съм заповядал, ще те накарам да съжаляваш защо не са те хванали войниците. Ами ти, мръсна кучко — продължи той, като я риташе яростно, — престани да си въртиш задника и да ми създаваш проблеми или ще те удуша!
Големият пръст на крака му се забиваше в тялото на Александра, докато тя се гърчеше от болка, обръщайки се насам-натам в опитите си да се предпази от ударите. После Хинтън се върна обратно до мястото, където бе разстлал одеялото си.
— Трябваше да я убием в скривалището — недоволстваше Краули. — Тази жена създава повече грижи, отколкото струват десет жени. Всички ние разделяме тези грижи, но не и ползата от нейното присъствие тук, по дяволите!