— Ще стане, когато му дойде времето — отсече Хинтън и легна върху одеялото. — Казах ти, че двамата със Снайвли ще правите каквото си искате с нея, когато аз кажа, че може. Дотогава ще я оставите на спокойствие и двамата.
Краули промърмори нещо под носа си, сетне млъкна. С болки в хълбоците, по които я бе ритал Хинтън, Александра трябваше да изчака отново, като се ослушваше кога най-сетне мъжете ще заспят. След малко Хинтън отново захърка, Краули издаваше обичайните си звуци. Най-сетне и Снайвли започна да диша тихо и равномерно. Александра дръпна възела на въжето около китките си. След като освободи ръцете си, тя придърпа нагоре краката си и развърза въжетата около глезените.
Цялата в напрежение, Александра се изправи тихо, после се сниши и запромъква към ручея. След като прекоси потока, без да чуе никаква врява зад гърба си, тя се затича по брега. На стотина ярда от бивака, огромната маса от храсталаци и съчки, натрупани от пороищата между три дървета изглеждаше като по-тъмна сянка в мрака.
Александра тичешком заобиколи купчината, застана на колене и започна да си проправя път навътре в нея. Остри върхове на клони я драскаха и късаха дрехите й, но тя не им обръщаше внимание и пълзеше все по-навътре сред заплетените клони и съчки. Чу някакво шумолене и си даде сметка, че е възможно да има малки животни или дори змии, за което не беше се сетила. Преодоля пристъпа на гадене и малодушие и продължи да пълзи.
В центъра на купчината тя стигна до част от дънер, под който имаше свободно малко местенце. Набута се в отвора му и зачака. Когато бандитите открият, че е изчезнала, те щяха да я търсят в посока към Батхърст. В крайна сметка те щяха да се откажат и да изчезнат от страх да не бъдат заловени, а от мястото, където се намираше, можеше да види какво правят. След като веднъж си тръгнеха, тя щеше да се отправи към селото.
Александра прекара с широко отворени очи, без да мигне нито за миг цялата нощ чак до изгрев-слънце, когато Хинтън откри, че я няма. Крещеше и псуваше Краули и Снайвли. Двамата мъже отговориха нещо, а след това настъпи врява, тъй като разбойниците бяха обезпокоени и изненадани. Те бяха прекалено далеч от Александра, за да може да разбира какво говорят, но няколко минути по-късно тя ги чу да оседлават конете.
Щом изгря слънцето, гъсталаците бяха не толкова сигурна защита, отколкото изглеждаха от разстояние и Александра се чувстваше изложена на показ. Тя можеше ясно да види как разбойниците свалят букаите от конете и ги завързват за дърветата, за да не се изгубят. След това те яхнаха конете си и тръгнаха покрай ручея към скривалището й в посока към Батхърст.
Обля я студена пот, когато забеляза, че беше оставила широка, зееща дупка в купчината, докато се беше промъквала навътре. Не смееше да мръдне, чакаше, притаила дъх, докато мъжете яздеха към нея. Те минаха, без дори да погледнат към купчината от клони и съчки.
Александра се обърна и погледна през мъртвите клони. Мъжете се разделиха, като Краули зави наляво, Снайвли надясно, а Хинтън тръгна направо към Батхърст. Когато изчезнаха, Александра изпълзя до края на дупката и я закри с клон, сетне се върна до дънера и се скри отново под него.
Времето минаваше твърде бавно и слънцето постепенно се издигаше по-високо. Изтощена от безсънната нощ, тя беше и гладна, но най-вече изпитваше жажда. Шумът от ручея на няколко ярда от нея и прясната влажна миризма, носеща се из въздуха оттам я измъчваше и тя непрекъснато облизваше пресъхналите си устни.
Денят ставаше по-горещ и някакъв шум в мъртвите, сплетени треви и листа на няколко фута от Александра привлече вниманието й. Тя замръзна от ужас, когато очите й се приковаха в една змия. Тъй като не знаеше нищо за австралийските змии, не беше сигурна дали е отровна, но беше огромна и дълга доста над 4 фута. Лъскавото й тяло се извиваше под дънера на дървото на няколко фута от мястото, където тя лежеше, после изчезна. Когато Александра най-сетне се отпусна, чу тропот от приближаващи се в далечината копита.
Разбойниците отново бяха заедно, трите коня се движеха в бърз галоп. Александра се притисна към земята, наблюдавайки през храстите. Тропотът от копита се усилваше, след което се появиха тримата мъже. Страхът на Александра стана почти непоносим, щом те се приближиха, после я отминаха и отидоха към бивака.
След като слязоха от конете, мъжете отидоха до другите животни и ги закараха до багажа, после започнаха да слагат нещата върху товарните коне. Като работеха енергично и мълчаливо, те свършиха бързо. Хинтън сложи седлото на Александра върху коня, който тя беше яздила и го поведе, напускайки бивака в посока на запад. Другите двама го последваха, повели товарните коне.