Като се препъваше, тя се отдръпна назад, опита се да избегне въжето и започна да се съблича трескаво. Хинтън се хилеше вулгарно, като спря да я бие и я наблюдаваше, като от време на време размахваше въжето, за да я накара да подскача. Бурята приближаваше и на няколкостотин ярда светна мълния, последвана от грохота на падналата гръмотевица. Дърветата се мятаха насам-натам от вятъра и първите няколко огромни капки дъжд започнаха да падат.
Трепереща от страх, Александра свали и последната си дреха. Гледаше встрани, но продължаваше да чувства как изгарящият му поглед я поглъщаше, докато тя стоеше напълно изложена на неговата похот, а вятърът рошеше косите й и огромните тежки дъждовни капки удряха по голото й тяло. В агонията от унижението си тя почти изпита облекчение, когато той разкопча дрехите си и я дръпна на земята заедно със себе си.
Александра хапеше устни, за да сподави плача си от болката, докато той я обладаваше с дивашки тласъци и преднамерено я измъчваше по всички възможни начини. Сетне, докато продължаваше да я опустошава с животинските си звуци на задоволство, бурята се разяри с пълна сила. Отделните капки дъжд преминаха в силен порой и вятърът задуха като хала, която късаше листата и клоните от люлеещите се дървета. Заслепяващи мълнии разкъсваха мрачния здрач и заглушителни гръмотевици кънтяха от всички страни.
Светкавиците и гръмотевиците преминаха, заглъхваха нейде в далечината под писъка на вятъра и плющенето на дъжда. Хинтън най-после се изтърколи встрани от нея, сетне се изправи и закопча дрехите си.
Александра едвам успя да се вдигне на крака и облече прогизналите си дрехи с треперещи ръце, удряна от дъжда. След като се облече, тя тръгна нагоре по хълма, като криеше болката и страданието си зад стоическо изражение на лицето. Вървеше по следите на копитата, оставени от разбойниците през същия ден, а Хинтън водеше коня си, и я следваше.
На съвсем кратко разстояние едва до отсрещната страна на хълма, под едно дърво чакаха Краули и Снайвли, а конете стояха до тях. Краули излезе напред, като се хилеше саркастично и кимаше глава в знак на одобрение, докато Хинтън и Александра се приближаваха.
— Изглежда, че си й дал добър урок, задето се опита да избяга, а, Хинтън? — говореше той. — Ние ще довършим урока, за да не го прави друг път.
— Не, няма да я закачате засега — нареди Хинтън, заставайки пред Александра. — Казах ви, че ще можете да я имате, когато аз ви кажа, а дотогава искам да я оставите на мира.
Краули избухна гневно.
— По дяволите, проклета, подла свиня! — ревеше той. — Достатъчно дълго съм чакал за нея!
Хинтън отговори с още една поредица от псувни, като за малко двамата мъже да се сбият, блъскайки се един друг. Александра се отдръпна назад, за да не бъде блъсната, облекчена от това, че Хинтън не я даваше на другите, като се чудеше каква ли може да е причината. Снайвли не обръщаше внимание на разярените мъже, а очите му, вперени в Александра, излъчваха силна похот.
— Всички сме в опасност заради нея — крещеше Краули. — Ти говори с онези овчари, те ще кажат на войниците за теб. Щом трябва да се излагам на такава опасност, бога ми, аз също трябва да я имам!
— Да, в опасност сме — ревеше Хинтън. — И колкото по-дълго висим тук, толкова по-опасно ще става!
Той избута Александра, посочи й коня и каза на Снайвли да приготви товарните животни. Сетне отново се обърна към другия разбойник.
— Тръгваме, Краули, така че ти можеш да дойдеше нас, или да си продължиш по собствен път.
Снайвли тръгна към товарните коне, докато Хинтън и Краули се гледаха кръвнишки в гневно мълчание. Краули се обърна, хапейки устни от ярост. Александра се качи на коня си и няколко минути по-късно те тръгнаха под дъжда, като Хинтън водеше коня й, а Снайвли и Краули следваха с товарните коне.
Час по-късно Хинтън спря коня на една тясна пътека, направена от впрегатни животни, от тежки каруци и коне.
Като водеше направо на запад, далеч от Батхърст, пътеката предлагаше по-добър път, отколкото открития терен и Хинтън сви по нея.
Дъждът намаля, след което спря, и слънцето се показа през облаците на залеза. До едно поточе край пътеката, те спряха да направят бивак за през нощта. Хинтън и Краули продължаваха да бъдат враждебно настроени един към друг, като никой от тях не обелваше дума, докато разседлаваха и разтоварваха конете. Снайвли също мълчеше, тъй като не искаше да дава повод на нито един от тях да си излива гнева върху него.