С напълно мокра коса и дрехи, Александра трепереше от студ. Докато разседлаваше коня си, Хинтън й крещеше да донесе студената храна. Тя извади сиренето и сухарите от багажа.
Хинтън нетърпеливо грабна храната си, когато тя му я подаде, а Краули я гледаше с ненавист и негодувание, когато тя му даде неговия дял. Снайвли впери горещия си лъстив поглед, докато взимаше храната си, но и тримата мълчаха. Александра се нахрани, след това взе одеялото си, което беше сложено зад седлото. Когато легна, Хинтън й завърза здраво ръцете и краката.
Въжето се впиваше в китките и глезените й и Александра лежеше върху влажната земя, увита с мокрото одеяло. Въпреки че беше изключително изтощена, тъй като не беше спала предишната нощ, ужасът й от събитията от деня и неудобствата я държаха будна. Тя мислеше за отказа на Хинтън да разреши на Краули и Снайвли да я имат, надявайки се, че той ще продължава да бъде непреклонен в това отношение.
Като си мислеше каква ли може да е причината, тя реши, че Хинтън я използва, за да демонстрира надмощието си над другите двама. И когато постигнеше целта си според неговите схващания, щеше да им я прехвърли. С тази страшна мисъл в главата, с тяло, което я болеше от умора, тя потъна в неспокоен сън.
На другия ден, докато наблюдаваше действията на мъжете, Александра се убеди, че беше права за причините, които караха Хинтън да я пази от другите. С поведение на човек, който бе действал напълно в правата си, той продължи да пази каменно мълчание към Краули и чакаше той да проговори пръв. Когато спряха до едно езеро да напоят конете, Краули заговори на Хинтън, който постепенно излезе от мълчанието.
Към залез-слънце те избраха за нощувка мястото, където пътеката се пресичаше с един ручей. Докато разседлаваха конете, Хинтън каза на Александра да запали огън и да сготви, след това я сграбчи за рамото и я притегли по-близо до себе си.
— И ако огънят пуши, да знаеш — изръмжа той, — ще натикам лицето ти в него.
Като я пусна, той се обърна и разседла коня си. Александра събра съчки, които бяха изсъхнали на слънцето през деня. След като запали ярък, без пушек огън, тя изпържи ивици осолено свинско месо и свари грах с ориз. Разсипа храната и щом всички свършиха, занесе съдовете до ручея да ги измие. Хинтън и Краули седяха до огъня и разговаряха, напълно забравили за караницата.
Щом коленичи покрай ручея и нареди съдовете да ги отнесе обратно до огъня, Александра чу тихи стъпки зад себе си. Преди да успее да се обърне, Снайвли я обгърна с ръце и започна да гали гърдите й, докато се опитваше да я целуне. Тя се извъртя с отвращение. Никой от тях не продума, тъй като не желаеха Хинтън да забележи тяхната разправия и да излее яда си върху двамата.
Снайвли хвърли уплашен поглед към Хинтън, сетне погледна към Александра, хилейки се тържествуващо и лъстиво, докато се оттегляше. С треперещи от гняв и отвращение ръце, Александра занесе съдовете до огъня. След това грабна одеялото си и легна, слушайки разговора между Хинтън и Краули.
Преди известно време Хинтън беше споменал, че обмисля начин как да се сдобият с много пари и сега разказваше на Краули подробностите на плана. Смяташе да откраднат стадо овце и да го откара до река Хънтър, след това да продаде животните на части на различни фермери и овчари в областта.
Краули се съмняваше в плана, изтъквайки важен недостатък.
— Непрекъснато ни набиваш в главите за опасността да бъдем заловени — каза Краули, — така че аз нито за миг не съм я забравил. Овцете не могат да бъдат карани повече от десет-петнайсет мили на ден и войниците ще бъдат по следите ни най-много ден-два, след като сме задигнали стадото. Лесно ще ни настигнат.
— Да, това е основната пречка, която и аз видях — отговори Хинтън. — Огледах я от всички страни и не можах да измисля нищо. Но сега, когато открих пътеката, по която се движим от вчера, аз измислих начина, по който ще успеем да се справим и с това.
— Какво имаш предвид?
— Всичките овцевъдни ферми около Батхърст са близо една до друга и не можем да откраднем стадо от нито една от тях, без да привлечем внимание. Чух обаче за огромно стопанство в Пустошта, със стада разпръснати на големи разстояния едно от друго. Навярно тази е пътеката, която води дотам, тъй като ние вече сме били отвъд всички ферми около Батхърст. Можем да вземем едно стадо оттам и по всяка вероятност останалите няма да разберат за това в продължение на седмици, а може би и месеци, а дотогава ние ще сме продали овцете.