Хинтън се размекна и се съгласи явно поради това, че и на него самия му се искаше същото. След като запалиха огъня, Александра приготви обичайната топла храна, като сипа на себе си и голяма порция кисело зеле. Докато мъжете се хранеха, тя забеляза със задоволство, че по горната част на ръцете на Краули и Хинтън имаше кафяви петна, покрити с коричка. Това бяха първите признаци за скорбут.
На следващия ден Хинтън забеляза стадо, което вдигаше облаци прах, докато се местеше от едно пасбище на друго. Групата приближи стадото, като го заобиколиха от доста далече и после застанаха пред него, за да го наблюдават докато минава. Скрити зад гъсти храсти, Александра и разбойниците гледаха овцете, които се показаха на няколкостотин ярда разстояние от тях.
Вниманието на Александра беше привлечено от хората, които се движеха със стадото — овцевъд, жена аборигенка и тяхната челяд. Децата бяха повече от една дузина и на най-различна възраст, имаше едно бебе, което жената носеше на ръце, а на коня й имаше други, още непроходили или едва проходили дечица, както и големи момчета, които караха овцете. Най-странен от цялата компания беше мъжът, той изглеждаше като паднал от небето в Пустошта.
Вместо типичното облекло на овчарите, той носеше сукнен редингот, риза с висока якичка, копринен шал и цилиндър с широко дъно. Нещо повече, той беше единственият, който не правеше нищо, с което да помогне на семейството или на стадото. По-малките деца помагаха на по-големите си братя да карат стадото, дори съвсем невръстните дечица участваха, като от коня на майка си държаха въжетата на пет коня, натоварени с провизии и екипировка. В това време мъжът рисуваше върху скицник, поставен на предната висока част на седлото, напълно отнесен, без да забелязва какво става около.
Краули искаше да откраднат овцете, като коментираше радостно размера на стадото. Александра знаеше каква щеше да е съдбата на семейството и трябваше да се сдържа, за да не закрещи от ужас. Сетне се успокои, когато Хинтън заяви, че някои от момчетата са достатъчно големи, за да използват оръжие или пък че могат да избягат и да съобщят какво се е случило. Започна поредната бясна караница, като двамата мъже крещяха един срещу друг, в продължение на часове.
През следващите няколко дни, докато се движеха на северозапад, те не срещнаха повече стада и Краули държеше на своето, като повтаряше непрекъснато, че са се отдалечили прекалено много от пътеката, за да намерят каквото и да било стадо. На Александра й се стори, че той е прав, тъй като и самата тя не беше забелязала никакви следи от овце. Но на третия ден сутринта, те стигнаха до широк пояс от утъпкана растителност, където по всяка вероятност, преди няколко седмици огромно стадо е било преместено на север.
За пръв път Хинтън и Краули разговаряха, а не крещяха един на друг. Краули беше въздържан по отношение на това да продължат по следата като каза, че така ще се отдалечат още повече от пътя, и настояваше да се върнат обратно, преди да са се изгубили. Хинтън призна, че се намират на много мили разстояние от пътя, но твърдеше, че следите, оставени от стадото, са твърде обнадеждаващи.
Най-накрая двамата се съгласиха да открият овцете и да огледат обстановката, и ако имаше някаква причина, която не им позволява да откраднат стадото, да се върнат обратно.
Следите, които бяха оставили овцете, водеха към дълбок пояс от чемширови дървета. От другата страна на гората, стадото е било подкарано нагоре през скалиста и гола планина, разположена в посока изток-запад. Докато яздеше по билото й, Александра проучваше терена пред себе си и видя къде се намира стадото. Далеч на север тя забеляза неясно петно от прах на хоризонта.
На разбойниците им трябваха четири дни монотонна езда по следите на стадото, за да открият онова, което Александра бе разбрала за миг от върха на планината. Първоначално следата водеше на север до няколкостотин акра савана, в центъра на която, се намираше колиба и огромна, добре направена кошара от колове и храсти. Тук овцете бяха пасли известно време. След като изгубиха един ден в търсене, разбойниците откриха следата, по която стадото беше прехвърлено на друго пасбище на изток. Оттам овцете отново бяха преместени на северозапад.
На четвъртия ден следобед, Хинтън поведе групата през коритото на едно пресъхнало дере и сетне нагоре по гористия склон от отсрещната му страна. Между дърветата на върха на хълма, той дръпна юздите на конете и даде знак с ръка на другите да спрат. Пред тях се простираше долина, дълга около три мили и почти една миля широка, по която пасеше стадото. Краули и Снайвли се приближиха към Хинтън и тримата заоглеждаха стадото, обсъждайки го.