В този момент тя разбра, че той вече не представлява заплаха за когото и да било. Прострелян през белите дробове, той бе съвсем близо до смъртта, ризата му бе прогизнала от кръв, лицето бяло като платно. Погледът му я проследи, докато вземаше оръжието му, а когато тя започна да изтегля пищова от колана му, повдигна слабо ръка и я постави върху нея.
— Помогни ми! — прошепна той. — Моля те, помогни ми.
— Не мога да направя нищо — отговори тя студено, като отстрани ръцете му и измъкна пищова. — Освен това, и не искам, защото без теб светът ще бъде по-хубав.
Тя взе торбичката му с куршуми и барутника и ги сложи в джоба на палтото си.
— Ти си избрал как да умреш, още когато си решил какъв живот ще водиш, Снайвли.
Като се отдалечи от него, тя се заслуша в изстрелите и погледна към барутния пушек, който се издигаше над храсталаците. Единият от бандитите се намираше долу на хълма по права линия от нея, а другият беше вдясно и доста по-надолу и се опитваше да заобиколи овчаря, и да го изненада с кръстосан огън. Помъкнала дългата и неудобна двуцевка и тежкия пищов, Александра тръгна надолу по склона към бандита, който бе по-близо до нея.
Като пълзеше тихо през шубраците, Александра погледна оръжията и видя петна от ръжда по тях. Никой не беше се грижил за тях и подсипите навярно бяха наблъскани с барутни сажди и ръжда, което можеше да предизвика засечка. Като нямаше никакво време да ги проверява, тя спря колкото да насипе още барут в барутниците в случай, че подсипите бяха частично запушени.
Под ранните лъчи на слънцето гъстата растителност, през която Александра минаваше, докато се спускаше по хълма бе комбинация от ярки петна и тъмни сенки. Когато на около трийсет фута от нея изпищя куршум, тя протегна врат, за да вижда пред себе си, докато се местеше от един храсталак на друг. В този момент забеляза бандита. Беше Краули, който лежеше по корем зад един шубрак със сплетени клони и вперил поглед надолу по склона, трескаво презареждаше двуцевката си.
В гъстата растителност Александра трудно боравеше с голямата и неудобна двуцевка и реши да я остави на земята, докато коленичеше зад един храст. Тя дръпна петлето на пищова, като го придържаше с двете ръце, и подпря дебелата му цев върху клона на един храст. Примижа с очи и се прицели в гърба на Краули, сетне си пое дъх, напрегна тялото си, за да посрещне отскока на пищова, когато падна петлето, и натисна спусъка.
Петлето щракна напред, кремъкът между челюстите му натисна капака на барутника и той се отвори, разпръсквайки дъжд от искри върху барута. Щом чу силното, металическо щракване на спусъчния механизъм, Краули се подпря на земята и погледна през рамо. Грубото му, брадато лице изразяваше учудване и ужас, когато от препълнения подсип на пищова изскочи фойерверк от огън и дим, и той се преобърна на една страна.
Стиснала здраво зъби, Александра не обръщаше внимание на огъня, който леко опърли веждите й и покри лицето й със сажди. Погледна през дима и започна да следи Краули, като движеше пищова. Миг по-късно, пищовът избълва огън, придружен със силен гърмеж. Огромна дупка се появи върху ризата му над колана, когато тежкият куршум раздра стомаха му. За миг лицето му се изкриви от невъобразима болка и пълен шок, сетне почервеня от ярост и той понечи да се изправи, олюлявайки се, и насочи пушката си към Александра.
Щом Краули се изправи, Александра понечи да скочи обратно в шубрака, но в същия миг изстрел процепи въздуха, куршум от двуцевка улучи Краули в шията и изведнъж гърлото му се превърна в кървава маса от разкъсана плът. С широко отворени очи и уста, той изпусна пушката и се строполи на земята. Агонизиращ, той издаваше предсмъртни хрипове, а крайниците му се мятаха конвулсивно, разбърквайки шумата около него.
От известно разстояние вдясно и по-надолу по хълма, Хинтън стреля по овчаря, който отвърна на изстрела с изстрел. Въпреки че очите й смъдяха от барутните сажди, а ръцете й трепереха от напрежение, Александра издуха цевта и подсипа, за да отстрани горещи частици от тях, ако бяха останали. Зареди отново оръжието, като нагласи пълнителя и протривателя под цевта, след което насипа барут и затвор капака. В това време Хинтън и овчаря продължаваха да си разменят откъслечни изстрели, а Александра взе двуцевката и запълзя надолу по хълма към разбойника.
Стигна на около четиридесет ярда от Хинтън, когато той очевидно започна да се безпокои, тъй като другарите му бяха престанали да стрелят.
— Краули! — извика той. — Къде си? Добре ли си?