Щом изчезна, Александра седна покрай тлеещата жарава на огъня пред колибата. Безцелно хвърли съчки върху въглените, а в главата й се блъскаха неясни и объркани мисли. Тя бе зашеметена най-вече от развоя на събитията, от прищевките на съдбата, освободила я от бандитите, за да я остави с Дейвид Керък.
През дългите седмици, прекарани с разбойниците, единствената мисъл, която ангажираше изцяло вниманието й и часовете, в които бе будна, беше на всяка цена да избяга от тях. Сега, когато се бе освободила от тях, тя отново се намираше в капан, макар и по друг начин — този път между нея и семейството й лежаха стотици мили безлюдна Пустош. Дори да се опита да намери овцевъдите на юг, пътят й щеше да бъде изпълнен с опасности. Можеше да се изгуби, да загине от жажда и глад. А близо до нея нямаше никой, освен убиеца на братовчед й.
От съчките, които хвърли върху въглените, започнаха да се издигат тънки ленти дим и след малко дървата лумнаха в пламъци. Александра гледаше огъня и в нея се обади вроденото й чувство да не приема никакво поражение. Независимо от това, че семейството й се намираше далеч от нея, бандитите бяха мъртви и тя не трябваше вече да живее в непрекъснат страх от това да бъде изнасилена. В крайна сметка тя щеше да намери някакъв начин да се върне при семейството си и да се опита да започне живота си отначало.
Александра се изправи, и като си мислеше единствено за най-неотложните си нужди, си наложи да отхвърли за момента всичко останало. Беше гладна и изтощена, но първата й грижа бе нейният одърпан и отблъскващ външен вид, който я бе дразнел в продължение на седмици. В подножието на хълма, водоемът даваше начало на ручей, напълно подходящо място, където най-сетне тя щеше да се изкъпе необезпокоявана от никого. Започна да рови из багажа, като търсеше някаква рокля и други неща сред дрехите, откраднати от бандитите.
Дейвид се обърна, погледна назад и видя, че Александра се движи из колибата. Въпреки че тя бе възкресила мъчителните чувства, които смяташе, че е загърбил в миналото, той изпита съжаление към нея. Разбираше какво е изпитвала като пленница на бандитите, и почувства облекчение, че е заета с нещо, вместо да седи потисната и мрачна, както преди.
Искаше му се да й помогне, да я успокои и същевременно изпитваше силно желание да избяга от нея. Мъчителните спомени за изневярата, които тя възкреси в него, бяха мрачно предупреждение за наказанието, което той веднъж бе платил, поради това, че се бе поддал на красотата и очарованието. Размаха камшика и подкара по-бързо овцете през долината, към мястото, където тя правеше завой, изпълнен с желание да остави зад себе си колибата и красивата жена.
Близо до горната част на долината овцете пасяха шубраците. Той спъна конете и седна под едно дърво, наблюдавайки животните. Долината си беше съвсем същата, както и преди, и въпреки това мигът изглеждаше напълно различен. Предишните дни тя бе сцена на новия живот, който си бе изградил. Сега миналото му се бе появило отново и се бе домогнало до него, като предишният му живот и всичките му страдания бяха нахлули и в новия му живот.
Разбойниците не бяха нищо, освен неприятност, която го заплашваше само физически. Премахването им беше рисковано, но ясно действие. Те обаче бяха довели със себе си човек, който бе напълно невинен от гледна точка на някакво престъпление, но представляващ далеч по-голяма опасност. Александра го атакуваше отвътре, предизвикваше в него състояние на криза, която го глождеше и измъчваше и той не бе в състояние да се бори срещу всичко това.
Въпреки че любовта към бившата му съпруга да бе отровена от нейната изневяра, която я превръщаше в разяждаща и болезнена сила, той не можеше да се откаже от нея. Вместо това той я бе сложил някъде дълбоко в съзнанието си и бе ангажирал ума си с други мисли, но тази любов продължаваше да бъде твърде голяма част от самия него, за да може да я прогони от живота си.
За първи път от почти две години, той извади часовника си и го отвори, гледайки миниатюрния портрет. От момента, в който се бяха срещнали, любовта му към нея се бе превърнала в единствената цел в живота му. Всичко друго беше подчинено на нея, дори и работата му, която се превърна просто в източник на средства, за да купува подаръци, които да накарат прекрасното й лице да се усмихва. Тази липса на мярка беше подготвила почвата за катастрофата, правейки го сляп за недостатъците й и оставяйки го без никакво убежище, когато тази нестабилна основа на живота му се бе сгромолясала.