Отец Ралф се подчини без възражения: идеята беше по-добра от всичко, което му идваше наум. Доминик О’Рурк от Дибън-Дибън беше пристигнал вече с двамата си сина: фермата му беше в съседство, и то не много далеч, като се имат пред вид тукашните разстояния. Отец Ралф им обясни какво трябва да се направи и те се заловиха веднага да търсят в бараките празни варели, изпразваха ги от плявата и ечемика, които се съхраняваха понякога в празните бензинови варели, търсеха капаци, запояваха ги, ако не бяха ръждясали и можеха да издържат на напора на водата. А дъждът валеше ли, валеше. Нямаше да спре поне още два дни.
— Доминик, много ми е неприятно, но трябва да те помоля за нещо. Те ще се върнат полумъртви от умора. Утре трябва да направим погребението, а от погребалната агенция в Гили дори и да успеят да направят ковчезите, няма да могат да ги докарат в тази кал. Може ли някой от вас да се заеме да направи два ковчега? Трябва ми само един човек да дойде с мен през реката.
Синовете на О’Рурк кимнаха: те и без това не искаха да виждат какво е направил пожарът с Пади, а глиганът със Стюърт.
— Ще ги направим, татко — каза Лиъм.
Като влачеха бидоните зад конете, отец Ралф и Доминик О’Рурк стигнаха до реката и я преплуваха.
— Знаете ли какво, отче? — подвикна му Доминик. — Поне няма нужда да копаем гробове в тази кал. Едно време мислех, че Мери се изхвърля, като издигна мраморна гробница в двора си за Майкъл, но сега да беше тук, щях да я разцелувам!
— Точно така! — отвърна му още по-високо отец Ралф.
Закрепиха варелите под желязната ламарина — по шест от всяка страна, привързаха здраво брезентовото покривало и двата изтощени товарни коня пренесоха на другия бряг въжето, което трябваше да изтегли сала. Доминик и Том бяха яхнали двете животни и като стигнаха до брега откъм Дройда, спряха, обърнаха се назад да изчакат, докато останалите на другия бряг вързаха импровизирания плавателен съд, избутаха го до водата и го пуснаха да плава. Товарните коне тръгнаха под пронизителните подвиквания на Том и Доминик и салът потегли, като се люшкаше и въртеше, но все пак не потъна, не се обърна и те успяха да го изтеглят. За да не губят време, двамата ездачи подкараха конете по пътеката към Къщата и сега целият сал се плъзгаше по калта сякаш по-добре от голата ламарина.
През високата врата на постройката за стригане на овцете те вкараха сала, както беше натоварен, и го оставиха в голямото празно помещение, миришещо на смола, пот, ланолин и тор. Увити в мушами, Мини и Кет бяха дошли от Къщата за първото бдение, коленичиха от двете страни на железния лафет с молитвени броеници в ръце и гласовете им се извиха в напеви, така познати, че не се изтриваха от паметта.
Къщата се пълнеше с хора. Дънкън Гордън беше пристигнал от Ийч-Юйсдж, Гарит Дейвис от Нарингенг, Хори Хоуптън от Бийл-Бийл, Идън Кармайкъл от Баркула. Старият Енгъс Маккуийн се беше качил на един от местните товарни влакове, които се движат съвсем бавно, и беше пътувал при машиниста до Гили, а там нае кон от Хари Гау, за да стигне до Дройда. Изминал беше общо 200 мили из калта.
— Изгорях, отче — оплака се Хори по-късно на свещеника, когато седмината седнаха да хапнат в малката столова. — Пожарът мина през мен от единия до другия край и не пожали нито една овца, нито едно дърво. Добре, че последните няколко години бяха добри — само това мога да кажа. Добитък пак ще купя, а ако дъждът продължи така, тревата бързо ще поникне, но бог да ни пази от ново бедствие през следващите десет години, отче, защото няма да имам нищо настрана, за да го посрещна.
— Да, ама твоята ферма е и по-малка, Хори — обади се Гарит Дейвис, като с нескрито удоволствие гребна от вкусното ядене на мисис Смит. Нямаше бедствие, което да отнеме за дълго охотата за ядене на хората от тукашните черноземни равнини: храната им даваше сили да посрещат тези бедствия. — А аз, както гледам, съм загубил за зла участ половината си земя и към две трети от овцете. Моли се за нас, отче.
— Ех — намеси се и старият Енгъс, — аз не ще да съм толкова зле като горките Хори и Гери, но и това ми стига. Изгоряха ми шейсет хиляди акра и половината овце. Като се случи нещо такова, отче, дощява ми се да не съм напускал Скай11 на младини.