11
Люк купи на Меги годежен пръстен с диаманти, скромен, но красив, с два еднакви четвърт каратови камъка, монтирани върху платинени сърца. Церемонията беше обявена за събота, 25 август, на обяд, в църквата „Свети кръст“. След това щеше да има семеен обяд в хотел „Империал“, на който естествено бяха поканени и мисис Смит, Мини и Кет, но Джимс и Патси щяха да останат в Сидни — Меги настоя, че няма смисъл да се разкарват шестстотин мили, за да присъстват на церемония, която не разбират. Тя получи поздравителни писма от тях: от Джимс дълго, несвързано и детинско, а от Патси съвсем кратко: „Бъдете щастливи.“ Те познаваха Люк, с когото бяха яздили през ваканцията из пасищата на Дройда.
Мисис Смит беше разочарована, че Меги настояваше сватбата да е колкото може по-скромна; тя се беше надявала да види сватбата на единствената дъщеря, омъжена в Дройда, с развети знамена, със звън на чинели и празненство дни наред. Но Меги беше толкова против всякакъв шум, че отказа дори да облече булчинска рокля; щеше да си сложи спортна рокля и обикновена шапка, за да може след това да пътува със същите дрехи.
— Мила, реших къде ще прекараме медения си месец — каза Люк, като се отпусна в едно кресло срещу нея в неделята, след като направиха плановете си за сватбата.
— Къде?
— В Северен Куийнсленд. Докато ти беше при шивачката, аз разговарях с няколко момчета в бара на „Империал“ и те ми казаха, че от захарната тръстика може да се изкарат много пари, ако човек е силен и не се бои от тежка работа.
— Но, Люк, ти имаш хубава работа тук!
— Един мъж не се чувства добре, когато яде хляба на роднините на жена си. Искам да спечеля пари, за да си купим земя в Западен Куийнсленд, и това трябва да стане, преди да остарея, докато още мога да работя. Човек без образование трудно може да намери добре платена работа в тази депресия, но в Северен Куийнсленд не стига работната ръка и се плаща десет пъти повече, отколкото изкарвам като пастир в Дройда.
— И какво ще работиш?
— Ще режа захарна тръстика.
— Ще режеш захарна тръстика ли? Та това е работа за кули12.
— Грешиш. Азиатците са твърде ниски за тази работа и освен това много добре знаеш, че австралийските закони не позволяват да се внасят чернокожи и жълти като ниско платена работна ръка, за да не се отнема хлябът на белите работници. Резачите не достигат и им плащат страхотно. Малко са мъжете, достатъчно едри или достатъчно силни да режат захарна тръстика. Но аз съм един от тях. И ще се справя!
— Тогава, значи, искаш да се установим в Северен Куийнсленд, Люк?
— Да.
Погледът й се плъзна покрай рамото му през широката остъклена тераса към Дройда с призрачните евкалипти, стопанския двор, короните на дърветата отвъд. Да не живее в Дройда! Да иде някъде, където епископ Ралф не ще може да я намери, да живее, без да го види никога, да се вкопчи в този непознат мъж срещу нея така съдбоносно, че да няма връщане назад… Сивите очи се спряха върху възбуденото, нетърпеливо лице на Люк и станаха още по-красиви, но несъмнено по-тъжни. Той го долови, там нямаше сълзи, нито клепачите й се сведоха, нито ъгълчетата на устните й увиснаха. Но не го засягаше дали Меги тъгува за нещо, защото нямаше намерение да допусне тя да добие такова значение за него, та да се тревожи заради нея. Без съмнение тя беше твърде много за него, който се беше канил да се ожени за Дот Макфърсън от Бингели, но физическата й привлекателност и сговорчивият й нрав караха Люк да пази още по-ревниво сърцето си. Никоя жена, дори да е мила и красива като Меги Клийри, не можеше да получи такава власт над него, че да му нарежда какво да прави.
И така, верен на себе си, той пристъпи направо към основното, което си беше наумил. Понякога е нужна хитрост, но в този случай тя нямаше да му свърши такава добра работа както откровеността.
— Мегън, аз съм старомоден човек — започна той.