За осемнадесетте месеца изгнаничество го беше видяла шест пъти и без да подозира дори за съществуването на хомосексуалност, често си мислеше, че Люк е трябвало да се ожени за Арне, защото си живееше с него и предпочиташе неговата компания. Двамата бяха станали съдружници и се местеха нагоре-надолу по крайбрежието, следвайки жътвата на тръстиката — живееха, изглежда, само за да работят. Колкото пъти идваше да я види, Люк не търсеше никаква близост с нея, а сядаше да побъбри час-два с Луди и Ан, извеждаше жена си на разходка, целуваше я приятелски и си отиваше.
Тримата — Луди, Ан и Меги — прекарваха всичкото си свободно време в четене. Библиотеката на Химелхох беше много по-голяма в сравнение с няколкото лавици в Дройда, с много по-сериозни книги, но и с далеч повече книги за любовта. И Меги научи от тях много неща.
Една неделя през юни 1936 г. Люк и Арне пристигнаха заедно и изглеждаха много доволни от себе си. Казаха, че са дошли да доставят едно голямо удоволствие на Меги, като я заведат на „кейли“13.
За разлика от общия стремеж на повечето етнически групи в Австралия да се разпилеят и да станат истински австралийци, отделните националности в Северен Куийнсленд с всички сили се бореха да съхранят своите традиции. Повечето бяха китайци, италианци, германци и ирландо-шотландци. И когато шотландците устройваха кейли, пристигаше всеки техен сънародник, колкото и далеч да е.
За изненада на Меги, Люк и Арне бяха облечени в карирани полички и изглеждаха прекрасно — помисли си тя, онемяла от смайване. Нищо не придава такава мъжественост на истинския мъж, както късата поличка, защото от красивата гъвкава походка гъстите плисета отзад се разтварят изящно, докато предницата не помръдва и кожената кесия виси като щит пред слабините; от средата на коляното, докъдето стига килтът, надолу се виждат стройни крака, обути в опънати плетени чорапи и обуща с големи токи. Беше твърде горещо за палто и наметало и двамата бяха само по бели ризи, до половина разгърдени, с навити над лактите ръкави.
— Какво значи това кейли? — попита тя като тръгваха.
— Така се казва забава на галски — джамбуре.
— А защо сте с полички?
— Иначе няма да ни пуснат — нищо, че ни знаят по всички джамбурета от Бриз до Кейрнс.
— Така ли? Сигурно ходите доста често, щом Люк е похарчил пари за поличка, нали, Арне?
— Мъжът има нужда да си почине малко — отвърна Люк, сякаш се оправдаваше.
Забавата ставаше под един паянтов навес, голям като хамбар, сред тресавище, обрасло с мангрови дървета, близо до устието на река Дънглоу. „О, какви ли не миризми има по тези места!“ — помисли си Меги, сбърчила нос поради неописуемото зловоние. На меласа, на плесен, на клозет, а сега и на мангрово дърво. Като че всички противни изпарения по крайбрежието се сливаха в едно.
Разбира се, всички мъже, пристигащи за увеселението, бяха облечени в полички и като се огледа, Меги си помисли колко ли жалка се чувства паунката, засенчена от пищната пъстрота на своя другар. Жените почти не се забелязваха и сякаш не съществуваха — и това ставаше още по-осезаемо с напредването на вечерта.
Двама гайдари с полички, характерни за клана Андерсън — карета на светлосин фон, — се бяха изправили върху един разклатен подиум в края на помещението, свиреха някакъв бърз танц в пълно съзвучие, перчемите им се вееха, а по зачервените им лица се стичаше пот.
Няколко двойки танцуваха, но най-шумно беше около група мъже, които раздаваха чаши, пълни навярно с шотландско уиски. Меги се намери изтласкана в един ъгъл заедно с още няколко жени и не й оставаше друго, освен да наблюдава оттам в захлас. Нито една жена не носеше поличката на клана си, тъй като шотландките изобщо не обличат полички, а само си слагат наметала, но сега беше твърде горещо да надиплят тежкия плат около раменете си. Така че те си бяха в своите безформени памучни рокли, каквито носеха всички в Северен Куийнсленд, и само срамежливо се спотайваха зад пъстрите гърбове на мъжете. Мяркаха се ярките червено-бели карета на клана Минис, игривото жълто и черно на клана Маклауд от остров Луис, небесносините и червени квадрати на клана Скийн, шарената плетеница на клана Оугилви, топлото червено, сиво и черно на клана Макферсън. Люк беше в килта на клан Макнийл, а Арне — в каретата на Сасенах. Истинска красота!