И съвсем искрено ще кажа — благодаря на бога за Рейн! Колко е добър с тях. Не бих повярвала, че някой може да накара Патси да говори, но ето че той успя, хвала му. Разбъбрили са се като стари клюкарки… и откъде ли им е намерил австралийска бира? Изглежда, ги харесва и са му интересни. От какво ли не се интересува един политик? Интересно как съумява да се справи с всичко, с което се нагърбва? Загадка си ти, Райнер Мьорлинг Хартхайм. Приятел с папи и кардинали, приятел на Джъстийн О’Нийл. О, ако не беше толкова грозен, щях да те целуна — толкова съм ти благодарна. Господи, ами ако бях сама в Рим с вуйчовците и без Рейн! Рейн, ти си истинска благодат — като дъжда!
Облегнат назад в стола си, той слушаше обясненията на Боб как се стрижат овце и облекчена напълно от всякакви грижи, на нея не й оставаше друго, освен да го наблюдава с интерес. Обикновено тя забелязваше веднага всички подробности от външния вид на хората, но понякога бдителността й изневеряваше и имаше хора, които проникваха близо до нея и се загнездваха в живота й, без да са минали през тази важна първоначална преценка. И тогава можеха да минат години, преди тези хора да се натрапят отново на мислите й като съвсем чужди. Същото усещане имаше и сега, като наблюдаваше Рейн. Виновни бяха обстоятелствата на първата им среща, разбира се — заобиколена от толкова много духовници, смутена, изплашена, даваше си вид, че й е все едно. Тогава беше забелязала само най-очевидното: масивното му телосложение, косата му, мургавата му кожа. А когато той я отведе на вечеря, възможността да се навакса пропуснатото беше напълно изгубена, защото тогава той прикова вниманието й с неща, много по-съществени от физическите му качества — беше твърде погълната от онова, което говореха устата, и не забеляза самата уста.
Той в същност изобщо не беше грозен, реши тя сега. Външният му вид беше като самата му същност — смесица от най-доброто и най-лошото. Като римските императори. Нищо чудно, че беше влюбен в този град. Той беше неговото духовно отечество. Широко лице с високи едри скули и малък, но все пак орлов нос, гъсти черни вежди, прави, а не извити около очните орбити, дълги като на жена черни мигли и доста красиви черни очи, обикновено заслонени под черните вежди, за да не се четат мислите му. Устата му беше несъмнено най-красивото нещо у него — нито голяма, нито малка, нито дебели, нито тънки устни, които имаха много красива форма и бяха силно подчертани, а той ги държеше така, че излъчваха особена твърдост — човек би си помислил, че ако ги поотпусне, ще издадат тайната на неговата природа. Интересно какво може да разкрие едно лице, което е едновременно толкова познато и толкова чуждо.
Тя излезе от унеса си и видя, че той я гледа как го наблюдава, което беше равносилно да я съблекат гола пред тълпа, въоръжена с камъни. Очите му задържаха за момент нейните — широко отворени и живи, не точно стреснати, а по-скоро приковани. След това той спокойно премести погледа си върху Боб и му зададе съвсем уместен въпрос за ножиците за стригане на овце. Джъстийн се опомни вътрешно и си каза да не почва сега да си въобразява разни работи. Но беше очарована, че изведнъж си е представила един мъж, който й беше приятел от години, като евентуален любовник. И при това тази мисъл не й беше неприятна.
Бе имала и други мъже след Артър Лестрейндж и беше престанала да се смее. О, много неща преживях от онази незабравима нощ насам. Но се чудя, дали изобщо са ме променили? Много е приятно да имаш до себе си мъж и, по дяволите, дето Дейн разправя, че трябвало да бъде един-единствен. Аз не искам един-единствен мъж и затова няма да спя с Рейн, в никакъв случай! Това би променило твърде много неща и ще го загубя като приятел. А аз имам нужда от него като приятел и не бих могла да се лиша от приятелството му. Ще го запазя така, както пазя Дейн — като човек от мъжки пол, който няма физическо значение за мен.
Църквата събираше двадесет хиляди души и сега не беше препълнена. Нямаше в света друг божи храм, в който да са били вложени толкова много време, мисъл и гений — произведенията на езичеството в древността бледнееха пред него. И наистина — колко много любов, колко много усилия. Базиликата на Браманте, куполът на Микеланджело, колонадата на Бернини. Паметник не само на бога, но и на човека. Дълбоко под изповедалнята в малко каменно помещение беше погребан самият свети Петър; тук е бил коронясан и император Карл Първи. Ехо от древни гласове шепнеше сякаш между сноповете светлина, мъртви пръсти излъскваха лъчите от бронз в олтара и нежно докосваха усуканите бронзови колони на балдахина.