Сините очи я гледаха много кротко и нежно. Джъстийн усети как настръхва при мисълта, че Дейн я съжалява.
— Защо не се омъжиш за Райнер? — попита той внезапно.
Челюстта й увисна, тя онемя.
— Изобщо не ми е предлагал — промълви тя едва чуто.
— Защото мисли, че ще му откажеш. Но мога да ти помогна.
Без да се замисля, тя го сграбчи за ухото, както правеше, когато бяха деца.
— Само да посмееш, глупак такъв! Само да си посмял да кажеш и думица! АЗ НЕ ОБИЧАМ РЕЙН! Той ми е просто приятел и такъв искам да си остане. Ако посмееш дори и една свещ да запалиш за това, кълна се, че ще седна, ще си изкривя очите и ще изрека към теб едно от онези проклятия, които те смразяваха от страх, като беше малък, помниш ли?
Той отметна назад глава и се разсмя:
— Няма да има полза, Джъстийн! Моята магическа сила сега е по-голяма от твоята. И няма смисъл да се вълнуваш толкова, заядливка такава. Сгрешил съм и толкова. Мислех си, че между теб и Рейн има нещо.
— Няма нищо. Как го мислиш ти — след седем години! Остави тези работи: и на куково лято няма да стане. — Тя млъкна и като че ли затърси какво да каже. — Много се радвам за теб, Дейн. Мисля, че ако беше тук, и мама щеше да се чувствува така. Тя трябваше само да те види сега. Но почакай — тя сама ще си промени мнението.
Много нежно той обхвана с длани изостреното й личице и й се усмихна с толкова много обич, че дланите й стиснаха китките му, за да поемат с всяка пора тази обич. Всичките години на детството се помнеха и пазеха като скъп спомен.
Но зад онова, което очите му изразяваха към нея, тя долови сянка на съмнение или ако съмнение е твърде силна дума — на безпокойство. Беше почти сигурен, че мама ще го разбере в края на краищата, но той беше преди всичко човек, макар всички, с изключение на него, да бяха склонни да забравят това.
— Джус, ще направиш ли нещо за мен? — попита я той, като я пусна.
— Всичко — отвърна тя съвсем искрено.
— Имам нещо като ваканция, в която да реша какво ще правя. Тя е два месеца. Смятам да размишлявам в Дройда на кон, след като разговарям с мама: струва ми се някак, че не бих могъл да си дам сметка за нещата, преди да съм говорил с мама. Но най-напред, е, добре… Трябва да събера достатъчно смелост, за да се върна у дома. Затова, ако можеш, ела с мен в Пелопонес за няколко седмици, наприказвай ми едно хубаво, че съм страхливец, докато така ми дотегне да те слушам, че взема самолета, да избягам от гласа ти. Защото, Джуси, да не мислиш, че ще те изключа от живота си напълно — нито теб, нито мама. И ти имаш нужда от време на време да чуваш гласа на съвестта си.
— О, Дейн, разбира се, че ще дойда!
— Чудесно! — каза той, засмя се широко и я погледна закачливо. — Имам нужда от теб, Джус. Като те слушам как постоянно се бунтуваш, ще се чувствувам като едно време.
— Охо! Без сквернословия, отче О’Нийл!
Той сключи ръце зад тила си и се облегна доволен назад.
— Да, станах. Не е ли прекрасно? А като поговоря и с мама, сигурно ще мога да се съсредоточа върху бога. Това е най-голямото ми желание, разбираш ли? Просто да мисля за бога.
— Трябваше да се присъединиш към някой орден, Дейн.
— Още не е късно и сигурно ще го направя. Животът е пред мен — защо да бързам?
Джъстийн си тръгна от приема заедно с Райнер и като му съобщи, че ще отива в Гърция с Дейн, той й каза, че ще се връща в Бон.
— Крайно време е — отвърна тя. — На един министър приляга да е по-работлив, не смяташ ли? Всички вестници взеха да пишат, че си плейбой, който се мотае насам-натам с разни червенокоси австралийски актриси, ах ти, старо куче.
Той размаха големия си юмрук.
— За своите малки удоволствия аз си плащам по-скъпо, отколкото предполагаш.
— Имаш ли нещо против да повървим пеша, Рейн?
— Не, но ако оставиш обувките на краката си.
— Вече нямам друг изход. Миниполите имат и недостатъци: свърши вече онова време, в което набързо да си смъкна чорапите. Сега са измислили нещо досущ като театрално трико, което не можеш да свалиш на публично място, без да предизвикаш най-големия фурор от времето на лейди Годайва17 насам. И ако не искам да си съсипя чорапогащника за пет гвинеи, трябва да остана в плен на обувките си.
— Поне научих от тебе нови работи за женското облекло — и горно, и долно — каза той кротко.
— Хайде де! Обзалагам се, че имаш цяла дузина любовници, които трябва да събличаш.
— Само една, която — като добра любовница — ме чака по пеньоар.
— Знаеш ли, досега май никога не сме говорили за сексуалния ти живот. Превъзходно! Как изглежда тя?
17
Фигура от английската история; жена на благородник, която се обзаложила, че ще язди гола по улиците на града, а съгражданите й, за да й спестят срама, се изпокрили зад капаците на прозорците си. — Б.пр.