Те откриха, че не само са събрали достатъчно за един настолен модел, но с още 40 долара отгоре, можеха да купят и такъв върху конзолна поставка. Ар Си Ей6 бяха пуснали този модел на пазара същата година, каза им собственикът на „Телевизора на Джон“ (магазинчето бе вече погребано под удължението на 784, разбира се, заедно с киното и всичко останало), и го купуваха като топъл хляб. Човекът бе готов да изплатят четирийсетте долара по десет на седмица през следващия месец.
— Не — отсече Мери. Джон изглеждаше обиден:
— Това са само четири седмици, госпожо. Това не е заем, с който може да загазите.
— Само за момент — каза Мери и го изведе навън в предколедния студ, където вече звучаха веселите песнички.
— Прав е, Мери — каза той — Това не е като…
— Първия кредит, който вземем, трябва да е за дома ни, Барт — каза тя. — А сега ме чуй.
Те се върнаха пак в магазина.
— Бихте ли ни го запазили? — запита той Джон.
— Бих могъл — за известно време. Но тези дни сега са ми жътвата, г-н Доус. Докога?
— Само за уикенда — каза той. — Понеделник вечер сме тук.
Този уикенд бяха прекарали на открито, дебело облечени поради студа и снега, който всеки момент се очакваше да падне, но така и не заваля. Пътуваха бавно нагоре-надолу по малките пътища и се смееха като деца, с една половинка на седалката до него и бутилка вино за Мери. Събираха бутилките от бира, и натрупаха няколко чанти от тях; събираха и шишетата от сода, малките — по два цента, големите — по пет, отново с чанти. Бе наистина велик уикенд, помисли си Барт сега, Мери бе с дълга коса, която се вееше зад нея над палтото й от изкуствена кожа, и с пламнали бузи. Той я виждаше, като че ли бе вчера, да слиза в канавката, пълна с есенна шума и да рови с крака в нея, докато под ботушите й звънне бутилка и тя я вдигне победоносно, за да му я покаже от другата страна на пътя, ухилена като хлапак.
И стъклени бутилки няма вече, Джорджи. Повелята на деня в наше време е „не спестявай, а харчи“. Ползвай и захвърли.
В понеделника, след работа, бяха върнали бутилки за трийсет и един долара в девет супермаркета. Бяха пристигнали при Джон десет минути, преди да затвори.
— Не ми стигат девет долара — каза той на Джон. Джон написа ПЛАТЕН на фактурата, която бе вече залепена на конзолния Ар Си Ей.
— Весела Коледа, г-н Доус — каза той. — Нека само взема количката и ще ви помогна да го изнесете.
Закараха го вкъщи и Дик Келър, от първия етаж, въодушевено им помогна да го качат до горе. Тази нощ бяха гледали телевизия, докато и на последния канал не пуснаха химна, а после се любиха пред телевизора с таблицата на екрана, и двамата с главоболие от преумора на очите.
Отдавна не помнеше да е гледал по-хубава телевизия от тогава.
Мери влезе в стаята и го свари да гледа в телевизора с празна чаша в ръка.
— Вечерята е годова, Бард — каза тя. — Дука ли я изгаш?
Той се вгледа в нея, питайки се кога точно бе видял за последен път онази предизвикателна усмивка на лицето й — кога точно онази тънка линия между очите й бе решила да остане там постоянно, като бръчка, белег, татуировка, декларираща годините.
Чудиш се за неща, помисли си той, които никога не ще научиш в този свят. Защо по дяволите става тъй?
— Бард?
— Нека хапнем оттатък — каза той. Стана и изключи телевизора.
— Добре.
Седнаха. Той погледна яденето в алуминиевия поднос. Шест малки отделения, във всяко по нещо, което изглеждаше като пресовано. Месото бе със сос. Останал бе с впечатлението, че в полуготовите вечери месото вечно бе със сос. Без сос месото им като че ли щеше да е голо, помисли си той и без абсолютно никаква причина свърза всичко това с Лорн Грийн и: Момченце, ще ти хвръкне косата.
Този път това не му се стори забавно. Почувства се дори някак уплашен.
— За гагво се узмигваше оддадък, Бард? — попита Мери. Очите й бяха зачервени от настинката, а носът й изглеждаше обрулен и възпален.
— Не си спомням — каза той и за момент си помисли: Май ей сега ще закрещя. За всичко изгубено. За усмивката ти, Мери. Прости ми, ако просто вдигна нагоре глава и закрещя за усмивката, изчезнала завинаги от лицето ти. Ще ми простиш ли?
— Изглеждаше много ждаздлив — каза тя.
Против волята си — това бе негова тайна, а тази вечер той имаше нужда от тайните си, тази вечер душата му бе възпалена, също колкото носа на Мери — против волята си той каза:
— Сетих се за времето, когато събирахме бутилките, за да доплатим за онзи телевизор. Конзолният Ар Си Ей.
6