Аз обаче няма. А те продължиха да подвикват: „Сали е пъзльо. Сали е момиче. Сали иска мама до го води за ръка край кучето на г-н Пиази.“ Нали знаеш как правят децата.
— Зная — каза той. Менси се беше върнал с кредитните карти и стоеше до вратата, заслушан.
— И един от тези хлапаци, който крещеше най-силно, накрая си го получи. Луиджи Бронтичели, беше името му. Добро еврейче, като мен. — Маглиоре се засмя. — Отиде да потупа кучето на г-н Пиази в онзи горещ ден през август, когато можеше на тротоара яйце да изпържиш и оттогава не е продумал една дума. Не може да шепне дори. Сега има бръснарница в Манхатън и му викат Луиджи Шепота.
Маглиоре му се усмихна:
— Ти ми напомняш за кучето на г-н Пиази. Не си заръмжал още, но, ако някой те потупа, ще обелиш очи. А да въртиш опашка, отдавна си спрял. Пийт, дай му нещата.
Менси му подаде картите.
— Ела утре и пак ще поговорим — каза Маглиоре. Гледаше го как слага нещата си обратно в портфейла. — И наистина трябва да разчистиш тези боклуци. Повреждат портфейла.
— Ще ги разчистя, няма страшно — каза той.
— Пийт, изпрати човека до колата му отвън.
— Разбира се.
Вратата бе отворена за него и той бе тръгнал да излиза, когато Маглиоре извика зад него:
— А знаеш ли какво стана с кучето на г-н Пиази, господине? Закараха го до пандиза и там свърши, в газовата камера.
След вечеря, докато Джон Ченсълър обясняваше, че ограничението на скоростта на магистралата в Джърси е вероятно причината за по-малкото катастрофи там, Мери го запита за къщата.
— Термити — каза той.
Само за миг лицето й бе помръкнало.
— Ех. Не става, така ли?
— Ще отида пак утре. Ако Том Грейнджър познава някой добър специалист, ще взема човека да си каже мнението. Може и да не е чак толкова зле.
— Дано да е тъй. С дворче и всичко… — не довърши тя замечтано.
Е, няма що, цар си, рече Фреди внезапно. Или поне първородния принц. От кога си така добър към жена си, Джордж? Това просто талант ли е, или си вземал уроци?
— Млъкни — каза той. Мери вдигна глава, стреснато:
— Какво?
— Ах… Ченсълър — каза той. — Омръзна ми да ги слушам все за тази криза и Джон Ченсълър и Уолтър Кронкайт8 и всички там други.
— Не можеш да си го изкарваш на вестоносеца, заради новината, която ти носи — каза тя и се вгледа в Джон Ченсълър с неспокойни, невярващи очи.
— Права си — каза той и си помисли: Фреди, копеле такова.
Фреди само му каза да не си го изкарва на вестоносеца, заради новината, която му носи.
Известно време гледаха новините умълчани. Реклама на нови хапчета против настинка — двама мъже, чиито глави бяха се превърнали в блокове лед. Когато единият взе хапчето против настинка, сиво-зеленият куб лед стегнал главата му започна да се разпада парче по парче.
— Настинката ти, изглежда е попреминала — каза той.
— Да. Барт, как се казва агента по недвижимите имоти?
— Монохан — автоматично отговори той.
— Не, не този, от който купувате завода. Този, който продава къщата.
— Олсен — каза той на момента, изваждайки едно име от вътрешното си кошче за смет.
Новините пак започнаха. Съобщаваха за Давид Бен-Гурион, който щеше да се присъедини към Хари Труман в този велик Секретариат на небето.
— Как я кара Джак там? — запита тя изведнъж. Искаше да й каже, че на Джак там изобщо не му харесва, но се чу как отговаря:
— Добре, май.
Джон Ченсълър закри новините с някакво смешно съобщение за летящи чинии над Охайо.
Легна си в единайсет и десет и този кошмарен сън трябва да е започнал почти веднага, защото като се събуди дигиталният часовник показваше 11:22. Сънувал бе, че стои на ъгъла на ул. „Венер“ и ул. „Райе“ в Нортън. Стоеше точно под табелата с името на улицата. Надолу по пътя, пред една сладкарница, розов автомобил с рога на канадски елен на капака, току-що бе паркирал. Деца побягнаха натам от веранди и дворове.
8