Той паркира колата отзад и отиде до офиса. Преди да влезе, разгледа за момент призрачното си отражение в стъклото на вратата и избърса тънката розова кора, събрала се на устните му. Срещата му с Орднър го бе разстроила повече, отколкото бе допускал. Бе взел шише пептобисмол от една аптека и по пътя насам го бе пресушил наполовина. Сигурно една седмица няма да мога отида по нужда, Фред. Но Фреди го нямаше. Може би бе отишъл да види роднините на Монохан в Бомбай.
Жената зад сметачната машина му хвърли странна, изпълнена с догадки усмивка и му махна да влиза направо.
Маглиоре бе сам. Четеше „Уол Стрийт Джърнъл“ и когато влезе, го захвърли направо в кошчето за смет. Вестникът падна там шумно.
— От зле, по-зле става — каза Маглиоре, като че продължаваше вътрешния си диалог, започнат по-рано. — Всичките тези дилъри са се превърнали в баби, точно както казва Пол Харви9. Ще подаде ли оставка президентът? Дали? Няма ли? Ами, ако подаде? Ще фалира Дженеръл Илектрик при този недостиг на електроенергия? От това само ми се разваля настроението.
— Да — каза той, без да знае с какво точно се съгласява. Чувстваше се неловко и не бе напълно сигурен, че Маглиоре си спомня кой точно стоеше пред него. Какво трябваше да каже? Аз съм този, който те нарече путка. По дяволите, такова начала не бе за препоръчване.
— Заваля по-силно май, а?
— Да, силничко е.
— Мразя снега. Брат ми прекарва всяка зима в Пуерто Рико, от първи ноември до петнайсети септември. Притежава четирийсет процента от един хотел там. Казва, че трябвало да се грижи за инвестициите си. Глупости. Той не знае как да се грижи за собствения си задник. Какво искаш?
— Хъ? — той подскочи леко и се почувства виновен.
— Дошъл си да купиш нещо. Как да ти го дам, като не зная какво е?
Когато въпросът му бе поставен така директно и внезапно, той не можа да реши с какво да започне. Думата, която му се въртеше в устата, изглежда бе твърде голяма, за да излезе оттам. Той си спомни за нещо, което бе направил като дете и леко се усмихна при мисълта.
— Какво смешно има? — попита го Маглиоре остро и с любопитство. — Както е тръгнал бизнесът, един виц би ми дошъл добре.
— Веднъж, като бях малък, си сложих една кукла на конци в устата — каза той.
— И какво смешно има в това?
— Не можах да я извадя оттам. Това е смешното. Майка ми ме заведе на лекар и той я извади. Ощипа ме по дупето и като изпищях, той просто я измъкна.
— Аз няма да те щипя по задника — каза Маглиоре. — Какво искаш, Доус?
— Експлозиви — каза той.
Маглиоре го изгледа. Облещи очи. Започна да казва нещо, но вместо да довърши плясна с ръка увисналата си челюст.
— Експлозиви?
— Да.
— Знаех си, че този е куку — каза Маглиоре на себе си. — И на Пийт казах, като си тръгна: „Ето ти един, дето си търси белята.“ Това му казах.
Той замълча. „Търсенето на белята“ му напомни за Джони Уокър.
— Добре, добре. Ще захапя. За какво са ти експлозиви? Искаш да вдигнеш във въздуха Търговското изложение на Египет? Ще отвличаш самолет? Или просто искаш да видиш сметката на тъща си?
— За нея няма да си хабя експлозивите — каза той схванато, при което и двамата се разсмяха, но без това да разведри атмосферата.
— За какво са ти, тогава? На кого си вдигнал мерника?
— Мерник на никой не съм вдигал — каза той. — Ако исках да убия някого, щях да си купя пушка. — Тогава той си спомни, че си бе купил пушка, дори две, и от това пълният му с пептобисмол стомах започна да се бунтува.
— И за какво са ти експлозиви?
— Искам да вдигна във въздуха един път.
Маглиоре го изгледа с премерено недоверие. Всичките му емоции изглеждаха преиграни; напомняше му за някой, който сам си бе избрал характера, така че да се вмества успешно точно в диоптъра на силните му очила.
— Искаш да вдигнеш във въздуха един път. Кой път?
— Още не е построен. — Това започваше да му доставя някакво извратено удоволствие. Така, разбира се, той само отлагаше неизбежната конфронтация с Мери.
— Значи, искаш да вдигнеш във въздуха път, който още не е построен. Сбърках ти диагнозата, господинчо. Ти не си куку. Ти си психо. Можеш ли да говориш разбрано?
Като подбираше внимателно думите си, той каза:
— В момента строят един път, известен като удължението на 784. Когато стане готов, околовръстното ще минава почти през целия град. Има причини, в които сега не бих искал да се задълбочавам, а и не мога, но този път разби двайсет години от живота ми. Това е…
— Защото ще прегазят пералнята, където работиш, и къщата ти.