Той скочи с два крака върху съединителя и спирачката и почувства как предпазният колан рязко се впи в гърдите му; беше въодушевен от острия писък на собствените си гуми, какъвто досега бе виждал само каскадьори по филмите да изтръгват от мощните си машини. Колата спря на около двайсет метра зад фигурата. Тя прибра табелата си под мишница и се затича към него. По бягането разбра, че фигурата на стопаджията бе всъщност женска.
Вратата до него се отвори и тя влезе в колата.
— Хей, благодаря.
— Нищо.
Той хвърли поглед в огледалото за обратно виждане и отново закова на сто. Пътят пак започна да се разгъва пред него.
— Далечко е Далас.
— Така е — усмихна му се тя с традиционната си усмивка за хората, които й казваха, че Далас е далеч, и си свали ръкавиците. — Имаш ли нещо против, ако запаля?
— Не, пуши.
Тя извади кутия Малборо:
— Ще вземеш ли една?
— Не, мерси.
Тя захапа една цигара, извади кутия кухненски кибрит от палтото си, запали я, вдиша дълбоко и пусна голям облак дим, замъглявайки част от предното стъкло. Остави обратно цигарите и кибрита в палтото си, разхлаби тъмносиния шал около врата си и каза:
— Добре, че ме взе. Студено е навън.
— Дълго ли чакаше?
— Около час Последният, който ме качи, бе пиян. Казвам ти, с радост излязох на студа.
Той поклати глава:
— Ще те оставя на края на околовръстното.
— На края? — погледна го тя. — Отиваш чак в Чикаго?
— Къде? Не, не — той й каза името на града.
— Но нали околовръстното минава оттук — каза тя и извади една пътна карта от другия джоб на палтото си, омазнена по краищата от дълга употреба. — Картата така казва.
— Отвори я и погледни пак. Тя се подчини.
— Какъв цвят е тази част от околовръстното, на която сме сега?
— Зелен.
— А какъв цвят е онази част, която минава през града?
— Зелено пунктир. Това е… ох, Боже. Той бил в процес на строителство!
— Точно така. Небезизвестното удължение на 784. Момиче, май няма да стигнеш до Вегас, ако не гледаш легендата на картата си.
Тя се наведе над нея като носът й почти докосваше хартията. Кожата й бе бяла, може би млечна на цвят, но сега от студа по бузите и челото й беше избила руменина. Върхът на носа й беше червен и от лявата й ноздра висеше малка капка вода. Косата й бе подстригана късо и не много умело. Домашна работа. Бе приятно кестенява на цвят. Лошо бе, че бе подстригана, а още по-лошо — че бе подстригана зле. Какъв беше онзи коледен разказ от О’ Хенри? „Даровете на влъхвите“. Кому си купила верижка за часовник, малка страннице?
— Плътната зелена линия пак започва от някакъв си Ланди — каза тя. — На колко път е това след края на тази отсечка?
— Около петдесет километра.
— Божичко.
Тя продължи да оглежда картата още малко. Изход 15 светна край тях и остана зад гърба им.
— Какъв е резервният път? — запита тя накрая. — От това нищо не мога да разбера.
— Номер 7 е най-удобен. На последния изход е. Уестгейт — той се поколеба за момент. — Но по-добре ще е да отседнеш някъде. Там има един Холидей Ин. Ще пристигнем вече по тъмно, а през нощта по 7 не е за тръгване.
— Защо не? — попита тя, като погледна към него. Очите й бяха зелени и смущаващи. Цвят, за какъвто може да се чете по книгите, но рядко се виждаше на живо.
— Това е второстепенен градски път — каза той, престроявайки се вляво и задминавайки шумно цялата колона автомобили, които се движеха с осемдесет километра в час. Няколко от тях запротестираха ядосано с клаксони. — Четири платна с тясна бетонова лента между тях. Две на запад, към Ланди и две на изток към града. Супермаркети, закусвални, зали за боулинг и т.н. Всеки само прескача от тук до там. Никой няма да те вземе.
— Разбирам — въздъхна тя. — Има ли автобус до Ланди?
— Имаше градска линия, но фалира. Сигурно има някой Грейхаунд11.
— Остави, майната му. — Тя сгъна пак картата и я натъпка в джоба си. Загледа се в пътя, разочарована и притеснена.
— Нямаш пари за мотел ли?
— Господине, имам тринайсет долара. С тях и кучешка колибка не мога да си наема.
— Можеш да останеш вкъщи, ако искаш. — каза той.
— А мога ли да сляза веднага?
— Забрави го. Оттеглям поканата.
— А, освен това, какво ще каже жена ти? — тя фиксира с поглед венчалната му халка. По погледа й личеше, че го взема за някой, който виси по училищните дворове и тормози децата, след като учителките си тръгнат.