— Арматурата.
— Така сигурно се казва. Имаше много тръби и рула тел наоколо, всичките в чист найлон, и много мръсна, разранена земя. Може и да е странно, че казвам разранена, но така изглеждаше. Играхме на криеница там, докато майка ми дойде, прибра ни със сестра ми и ни се накара добре. Каза, че строежите са опасни за малки деца. Сестричката ми бе само на четири години и си изплака очите. Защо ли си спомням за това? Ще се връщаме ли в колата? Студено е.
— Разбира се — каза той и те тръгнаха. Вече потеглили, тя продължи:
— Мислех си, че никога няма да оправят бъркотията на това място. Но скоро, супермаркетът беше готов. Спомням си деня, когато покриваха с асфалт паркинга. А няколко дни след това едни мъже с ръчни колички дойдоха и изрисуваха всички онези жълти линии по него. После направиха един страшен купон и някакъв от големите клечки преряза лентата и всички започнаха да използват магазините, като че ли вечно са си били там. Най-големият магазин се казваше Гнездото на мамута и мама често ходеше там. Понякога, когато ни вземаше с Анджи, си спомнях за онези големи жълти пръчки в цимента. Беше ми един вид тайна мисъл.
Той кимна. Имаше опит с тайните мисли.
— А за теб какво значи всичко това?
— Все още се опитвам да разбера.
Той смяташе да стопли полуготова храна за вечеря, но тя видя филето в хладилника и предложи да го сготви, ако би могъл да почака.
— Давай — каза той. — Не знаех колко време трябва да стои в печката, или при каква температура.
— Липсва ли ти жена ти?
— Ужасно.
— Защото не знаеш как да си сготвиш филето — попита тя, но той не й отговори. Тя изпече картофи и сготви царевична каша. Вечеряха в ъгъла на кухнята и тя изяде четири порции филе, два картофа и си сипа два пъти от кашата.
— Не съм яла така от година — каза тя, палейки цигара, с поглед в празната си чиния. — Сигурно ще си скъсам червата сега.
— Какво ядеш обикновено?
— Детски бисквити. От тези, с форма на разни животни.
— Какво?
— Бисквити.
— И аз така чух.
— Евтини са — каза тя. — Освен това, засищат. Хранителни са, пише на кутиите.
— Хранителни, друг път. Разбиваш си стомаха, малката. А не си толкова малка, за да го правиш още. Ела тук.
Те влязоха в трапезарията и той отвори шкафа с порцелана на Мери. Бръкна в една дълбока сребърна купа и извади връзка банкноти от там. Очите й се разшириха.
— Ама ти да не си пречукал някого?
— Изтеглих си застраховката. Вземи. Двеста долара. Яж с тях.
Тя обаче не докосна парите.
— Ти не си в ред — каза тя. — Какво мислиш, че ще мога да ти направя за двеста долара?
— Нищо.
Тя се засмя.
— Добре — каза той и остави парите на шкафа. — Ако не ги вземеш на сутринта, ще ги изхвърля в клозета. — Не смяташе, обаче, че ще го направи.
Тя го погледна в очите:
— Знаеш ли, струва ми се, че си способен на това. Той замълча.
— Ще видим — каза тя. — На сутринта.
— На сутринта — повтори той след нея.
Той гледаше „Открий истината“ по телевизията. Двама от участниците се преструваха, че всеки е световният шампион по обяздване на коне, а третият беше истинският шампион. Журито, което включваше Соупи Сейлс, Бил Калън, Арлен Даал и Кити Карлайл трябваше да познае кой лъже и кой не. Гери Мур12, единственият телевизионен водещ столетник, се смееше, пускаше вицове и удряше камбаната, когато времето на участниците изтичаше.
Момичето гледаше през прозореца.
— Ей, — каза тя. — Живее ли някой на тази улица изобщо? Във всички къщи изглежда е тъмно.
— Аз и семейство Данкман — отговори той. — Но Данкманови ще се местят на пети януари.
— Защо?
— Пътят — каза той. — Ще пиеш ли нещо?
— Какво искаш да кажеш с това, „пътят“?
— Ще минава оттук — каза той. — Тази къща ще бъде някъде под средната лента, доколкото мога да си го представя.
— За това ли ми показа строежа?
— Сигурно. Работих и в една пералня, Синята Панделка, на три километра оттук. Пътят ще мине и оттам.
— Затова ли остана без работа? Затвориха пералнята?
— Не съвсем. Трябваше да подпиша един договор, за да се преместим на ново място, в един завод в Уотърфорд, но аз не подписах.
— Защо?
— Не можех да го направя — каза той просто. — Ще пиеш ли нещо?
— Не се чувствай длъжен да ми предлагаш питие — каза тя.
— Боже мой — каза той и затвори очи. — Ти май си мислиш само за едно нещо, а?
За момент в стаята настана конфузно мълчание.
— Пия само коктейл „Отверка“. Имаш ли водка и портокалов сок?
— Да.
— Без миксер, ако може.
— И аз не го използвам никога.