— Но тази жена няма разноцветни очи.
— Тя е — заяви твърдо Чарли.
Миа изруга тихо. Беше я виждала. Това бе момичето с дългите черни коси, с което разговаря при първото си идване тук, докато чакаше Холгер.
— Познаваш ли я, Карен?
— Да, разбира се. — Жената за първи път им се стори леко изплашена. — Какво е направила?
— Рано е да се каже — отвърна Холгер и преписа адреса от екрана.
— Колко добре я познавате? — попита Миа.
— Много добре — откликна Карен. — Всъщност само от работата. Много я бива. Всички пациенти я харесват.
— Били ли сте някога у тях?
— Не, не съм. Бихте ли ми казали защо я търсите, малко… малко ме достраша. — Жената погледна Мунк, а той се изправи, за да я успокои.
— Тя е само свидетелка, Карен.
— Уф — въздъхна Карен и поклати глава.
— Просто свидетелка.
— Има ли адрес? — попита Миа.
Мунк кимна над рамото на жената и ѝ подаде бележка. Направи знак на Миа да говори по телефона навън, за да не тревожат допълнително Карен.
Чарли седеше на стола с донякъде недоволен вид.
— Това ли беше всичко?
— Това е всичко — увери го Мунк. — Много добре, Чарли.
— Браво, Чарли — похвали го Миа и излезе, подтичвайки, да се обади на Къри.
— Да?
— Имаме име и адрес — съобщи Миа.
Едва прикриваше възбудата си.
— Малин Щолц. Родена през 1977 г. Дълга, гарвановочерна коса. Около 170 см и към 65 кг.
Тя му продиктува адреса от бележката.
— Тя ли е? — попита Къри.
— Да, той я разпозна веднага.
Чу как Къри дава заповеди, преди да се върне на телефона.
— Тръгваме. Ще се видим там.
Миа затвори и взе една таблетка за гърло от джоба си. Беше говорила с нея. Била е съвсем близо до нея. И не го бе разбрала. Тя имаше сини очи. Най-вероятно лещи. По дяволите, колко тъпа можеше да бъде!
Чарли слезе по стълбите, плътно следван от Мунк и от все още уплашената Карен.
— Ще ти се обадя — обеща Мунк и я хвана за ръката.
— Благодаря за помощта, Карен — вметна Миа.
— Моля — отвърна жената с русорижата коса и без особен успех се опита да се усмихне.
— Това ли беше всичко? — попита повторно Чарли, видимо недоволен.
— Справи се отлично, Чарли — увери го Миа.
Мунк още веднъж се сбогува със сестрата и се затича към колата.
— С мен ли ще пътуваш, Миа?
— Да. — Тя го последва.
— А аз? — Чарли разпери ръце.
— Той ще те закара вкъщи. — Миа посочи полицая, който ги бе докарал.
— Няма ли поне да изпием по едно кафе?
— Другия път — извика Миа и се шмугна в колата.
Мунк натисна газта и излезе на „Хьовиквайен“ с такава скорост, че гумите изсвистяха по асфалта.
55.
Малин Щолц не спа добре. Сънува много странни сънища. Един ангел дойде да я вземе. Всичко приключи. Вече не е нужно да прави това — помисли си тя насън или сънува, че мисли — объркваше сънуваната и действителната си същност. Ангелът със сигурност бе дошъл. Прекрасен, бял ангел в образа на момиченце. Ангелът ѝ протегна ръка и ѝ нареди да го последва. Каза ѝ, че може да напусне земята. Че вече не е нужно да го прави. И Малин Щолц се зарадва толкова много. Толкова се зарадва, че се събуди и впоследствие не успя да заспи. Днес очите ѝ бяха разноцветни. Едно кафяво и едно синьо. Такава беше. В действителност. Като малка ѝ се подиграваха. Наричаха я отвратителна и странна. Само котките имат разноцветни очи. Тъпа котка. Не от сладките котки, а от бездомните. Тези, на които им пада козината, защото са болни. Макар лекарят да бе казал, че състоянието ѝ е напълно нормално. Хетерохромия. Не, не е нормално. Не е нормално, но не е и толкова необичайно, както мнозина си мислят. Лекарят ѝ обясни, че това е генетичен дефект. Не, не е дефект. Ако гените се променят през ранния ембрионален стадий, например поради мутация, случва се някой ген със заложени сини очи да проникне в индивид, предопределен да има кафяви очи. Мутация. Мутант. Тя бе мутант с две различни очи и затова не биваше да бъде себе си. Трябваше да бъде някой друг. Това беше казал лекарят. Или го бе прочела някъде? Лекарят не беше казал нищо, тя го бе прочела в интернет. И в „Илюстрерт Витенскап“25. В чакалнята на лекаря имаше „Илюстрерт Витенскап“. Когато я прегледа, за да разбере дали може да има деца, лекарят каза, че не може, защото е мутант. И не бива да бъде себе си, а е по-добре да стане някой друг, независимо от многото известни личности с разноцветни очи. Дан Акройд. Дейвид Боуи. Джейн Сиймур. Кристофър Уокън. На никого от тях не се налагаше да бъде друг, макар някои да си бяха сменили имената. Малин Щолц сънува как един ангел я прибира и вече не е нужно да го прави. Толкова се зарадва, че се събуди. После не успя да заспи. Прекара няколко часа пред огледалото в банята. Лекарят ѝ бе дал хапчета. Беше ѝ обяснил, че не е нормална, че е мутант и е наложително да гълта хапчета. Малин не обичаше хапчетата. Вземаше ги само понякога, когато чуваше гласове в главата си, но не достатъчно често, за да бъде нормална.