Том Лауриц Ларшен си сипа още една чаша сутрешно кафе и влезе в сайта на Селскостопанския съюз. Снощи бе видял там много интересна статия и искаше да я прочете още веднъж. Отнасяше се до статистика, изготвена от Норшвин. От 2007 г. всеки четвърти свиневъд в Хедмарк бил прекратил дейността си — вече не било изгодно. Сега останалите притежавали средно по 53,2 свине, а миналата година броят им възлизал на 51,1. И без да си гений, се разбираше накъде вървят нещата. Големите ставаха по-големи, а малките се топяха.
Том Лауриц Ларшен отиде да си досипе кафе и спря пред кухненския прозорец с чашата в ръка. Изневиделица от плевнята дотърча Йонас, сякаш дяволът го беше подгонил. Какво му ставаше на това момче пък сега? Ларшен тръгна към вратата и едва излезе на стълбището, когато младежът застана пред него, целият облян в пот, с пребледняло лице, с обезумял поглед, все едно бе видял призрак.
— Какво ти става, за Бога? — възкликна Ларшен.
— Т-и-и, т-а-а-м… Крист-и-кристи…
Младежът не успяваше да се изкаже. Сочеше и махаше неконтролируемо с ръце. Повлече през двора Ларшен, както си беше по чехли, с чашата кафе в ръка. Не го пусна, докато не влязоха в свинарника, при една от клетките. Гледката беше ужасяваща. Дори след няколко месеца свинарят Том Лауриц Ларшен бе неспособен да опише картината. Изпусна чашата, дори не усети горещото кафе по бедрото си. На пода в клетката лежеше мъртво едно от прасетата му, Кристине. Само туловището ѝ беше там. Някой я бе обезглавил. С електрически трион. Вратът ѝ беше прерязан. Главата на прасето я нямаше. Бе останало само тялото.
— Обади се на ленсмана11 — разпореди Том Лауриц Ларшен на момчето. Това бе последното, което помнеше, преди да загуби съзнание.
Този път не заради дробовете.
16.
Сара Кисе седеше в чакалнята пред адвокатската кантора в „Тьойен“ и беше изключително ядосана. Ясно бе съобщила на адвоката, че не иска да има абсолютно нищо общо нито с наследството, нито с мъжа си. За какво наследство изобщо ставаше въпрос? Няколко деца от други жени? Сметки от инкасаторите, които настояваха да им се плати, в противен случай щяха да дойдат да ѝ вземат имуществото? Сара Кисе съвсем не беше безгрешна, но в сравнение с наскоро починалия ѝ съпруг, си беше ангел. Сериозно бе сглупила да забременее от този идиот. Срамуваше се тогава, срамуваше се и сега. Не само забременя, ами се и омъжи за него. Боже Господи, как е възможно да е толкова тъпа! Вярно, той ѝ се подмилкваше. Помнеше кога го видя за първи път, в кръчмата в „Грьонлан“. Изобщо не го хареса, но се показа слаба. Почерпи я бира и разни други напитки, дяволите да го вземат, колко тъпа беше, но било, каквото било. Сега всичко свърши. А дъщеря си щеше да обича винаги. Че тя нямаше нищо общо с онзи глупак! Кога си бе оставал вкъщи? Когато ѝ искаше пари ли? Да му дадяла назаем! Той щеше да си остане работник, но да не би да беше назначен някъде? Или имаше собствена фирма? Не, нищо подобно, никога нямаше планове, нито амбиции, поемаше само малки поръчки от време на време, за да припечели няколко крони, така, между другото. И винаги когато се прибираше, носеше миризмата на друга. Миризма на други жени — дори не си правеше труда да се изкъпе — под нейната чиста, прана завивка. На Сара Кисе ѝ се гадеше при тази мисъл, но за щастие сега всичко бе приключило. Беше паднал от десетия етаж на нов строеж около операта. Навярно си бе намерил някаква дребна, странична работа, сигурно на черно, както обикновено, вечерна работа без осигуровки. Сара Кисе се зарадва при мисълта колко ужасно трябва да е било да пада десет етажа от строежа. Изкудкудяка от радост, когато научи новината. Петдесет метра свободно падане към смъртта. Фантастично! Сигурно е изпитал страхотна паника през това време. Колко ли е продължило падането? Осем-десет секунди? Великолепно.
Погледна с раздразнение часовника в чакалнята и после вратата на кантората. „Не, не, не“ — възрази тя в отговор на обаждането. „Не искам да имам нищо общо с онзи идиот“, ала зловещият адвокат настоя. Проклети мерзавци — цялата им шайка! Никога повече няма да се омъжи, освен ако не става въпрос за престолонаследника, впрочем — не, дори и така да е. Никакви мъже повече. Само тя и дъщеря ѝ в новия им малък апартамент на площад „Карл Бернер“. Така си беше идеално. Само нейната миризма под юргана, а не още петдесет евтини парфюма, примесени с лошия му дъх. Защо изобщо се съгласи да дойде тук? Нали на това ги учеха на курса, организиран от социалната служба — казвай „не“, казвай „не“, изгради стена около себе си, ти си своят най-добър приятел, нямаш нужда от никой друг. Не, не, не, не.
11
Държавен служител с полицейски и административни правомощия в селските райони в Норвегия. — Б.пр.