— Администрацията на министър-председателя е в течение, да — каза Мунк.
— Нали тази година няма избори? — нахили се мъжът с обръснатата глава.
— Винаги има избори, Къри — усмихна се Ким.
Къри. Значи така се казва. На Габриел му се стори, че той бе казал „Кари“.
— Какво ви е мнението за министър-председателя на мен ми е абсолютно безразлично — продължи Мунк, вече с малко по-рязък тон. — Двете момиченца можеха да се вашите дъщери и не само ние се чувстваме така — цялата страна е съпричастна, вижте в интернет, по новините, страната ни е в траур, в шок. Не разследваме случая само за да въздадем справедливост на семействата на момичетата. Навън положението е извънредно, хората са смъртно уплашени, така че не ми пука какви са политическите ти убеждения, Къри. Цялото правителство ни подкрепя, както казах, това значи неограничени ресурси. Не е наша работа да търсим политически подбуди. Ще намерим извършителя — това ни е задачата. Ясно?
За момент в помещението стана неловко. Въпросният Къри не каза нищо повече, сведе глава и се заигра с пръстите в скута си. Досега Габриел не беше виждал Мунк такъв. По телефона и в офиса той му се бе сторил мил и спокоен, кротък, същинско голямо плюшено мече. Сега изглеждаше по-скоро мечка. В очите и в думите му имаше мрак. Лека-полека взе да разбира защо той е шефът тук, а не някой от другите.
— Както всички знаете, Миа се върна — продължи Мунк, възвърнал обичайното си разположение на духа.
— Здравейте пак. — Миа Крюгер бе седяла мълчаливо по време на цялото съвещание, но сега стана и се приближи до екрана.
В залата се разнесоха слаби ръкопляскания и подсвиркване.
— Благодаря на всички, радвам се, че се завърнах.
Габриел погледна скришом към Миа, не смееше да се заглежда много, страхуваше се, че няма да може да откъсне очи от нея. Цялата среща му идваше в повече. Паулине и Юхане висяха мъртви, а сега самата Миа Крюгер стоеше само на няколко метра от него. Не само Габриел Мьорк се бе влюбил на времето в нея. Имаше специални страници за Миа Крюгер във фейсбук. Едва ли продължаваше да е така — не беше съвсем сигурен — но навремето имаше. Всъщност се беше чудил дали да не хареса някоя от тях, но като хакер Габриел Мьорк знаеше за възможността всички действия в интернет да бъдат проследени до най-малката подробност, затова много внимаваше какво прави там. Носеха се слухове, че Миа Крюгер е застреляла съвсем преднамерено гаджето на сестра си, някакъв наркоман. Вестниците следяха случая в продължение на няколко седмици, докато постепенно го изместиха други теми. Според окончателния доклад не беше направила нищо лошо, но въпреки всичко очевидно я бяха отстранили за известно време.
Слабичкото момиче с гарвановочерна коса бе облечено в черно-бял пуловер с висока яка и тесен черен панталон с ципове на бедрата. Изглеждаше изтощена, с посърнал поглед, и беше много по-слаба, отколкото на снимките във вестниците. Миа Лунния лъч. Така я наричаха в интернет. Прозвището ѝ произлизаше от някакъв комикс, за който Габриел нямаше спомен — беше прекалено млад, но знаеше, че се казва „Сребърна стрела“. През осемдесетте, според мълвата, всички малки момченца били тайно влюбени в една от героините — прелестната индианка Лунен лъч12.
Все пак не успяваше да се въздържи да не се взира. Миа Крюгер. Нямаше много известни норвежки следователи, разследващи убийства, навярно затова. Красива, млада, талантлива синеока норвежка, с вид на индианка, бе замесена в голям скандал, идеална храна за таблоидите. Как да не му стане жал за нея? Тя изглеждаше наистина изтощена. Тънките ѝ крака бяха обути в тежки мотоциклетни ботуши, чиито катарами подрънкваха при всяко движение. Носеше сребърна гривна на едната си китка и кожено ремъче, завързано на другата. Във форумите в интернет се разказваха истории и за двете украшения. Сребърната гривна получила като подарък от сестра си, умряла от свръхдоза. За ремъчето се говореше, че го е взела от някакъв латвиец, заподозрян в убийството на младо момиче, което бил вкарал в Норвегия, за да проституира. Било в началото на кариерата ѝ и латвиецът успял да предизвика съжаление у нея. По време на разпит го оставила без белезници. Той я нападнал с макетно ножче, скрито в ботуша му. Лицето ѝ било покрито с кръв, но се справила с нападателя си, а после използвала неговото ножче, за да свали ремъчето от китката му. Оттогава го носела, за да ѝ напомня да не бъде слаба. Едва не загубила окото си. От мястото си Габриел виждаше белега. Слухове и истории. Не знаеше дали нещо от това е вярно, но все пак беше удивително. Сега тя стоеше пред него. И щяха да работят заедно.