— Не съм говорила с нея, само получих сведения от моите хора в „Грьонлан“. Но тя, струва ми се, е правилният човек.
— Знаеше ли за числата отзад на яката.
Анете кимна и подкара в другата лентата.
— Марко 10:18. „Оставете децата да дохождат при Мене“. Дали става въпрос за религиозен маниак?
— Много е рано да се прецени — отвърна Миа и си сложи слънчевите очила.
Светлината на открито беше силна, пролетното слънце може и да бе немощно за другите, но не и за нея. Тялото ѝ не понасяше никакви сетивни дразнения. Снощи се бе опитала да погледа телевизия, но я заболя главата. Дори се наложи да помоли Холгер да изключи радиото в кабинета си. Сега се движеха мълчаливо по Драменсвайен. Миа долови любопитството на Анете, но не ѝ обърна внимание. Другите се държаха по абсолютно същия начин. Прикриваха любопитните си погледи зад любезна усмивка. С изключение на тези, които я познаваха най-добре, разбира се — Къри, Ким, Лудвиг или напротив — даже и те. Как си? Какво става с теб? Здрава ли си, Миа? Чухме, че си била полудяла. Била си си обръснала главата. Била си правила опит да се самоубиеш на някакъв остров в най-отдалечената част на фиорда. Видя с периферното си зрение как Анете поглежда към нея. Колата бе пълна с незададени въпроси, точно както помещенията на Марибуесгата, но тъкмо сега Миа нямаше сили. Реши да се реваншира по-късно. Харесва Анете. Защо двете да не излязат на по бира или нещо друго? Или не. Какъв е смисълът в едното? Какъв е смисълът в другото?
Ела, Миа. Ела.
Какво правиш сама там?
Завиха към Санвика. Заваля дъжд. Барабанеше слабо по прозорците на колата, но Миа не си свали очилата. Затвори очи зад стъклата и се заслуша. Дъждовни капки по предното стъкло. Шум на двигател. За момент пак беше на единайсет, на задната седалка в колата на баща си, в събота, на път за вкъщи от Хортен, след като го бе придружила на работа в магазина за бои. Усети мириса му, гласа му — тананикаше си. Беше си сложил кожени ръкавици. Само едната му ръка държеше волана, беше спокоен, понеже майка ѝ не бе в колата.
Ще пеем ли, Миа?
Да, хайде! Виждаш ли? Виждаш ли?
Сега аз карам — виждаш ли, виждаш ли? Като теб съм прекрасен — виждаш ли, виждаш ли? Разлика между теб и мен няма!13
Хайде пак!
Пак?
Да!
Миа се усмихна зад слънчевите си очила, гъделът в стомаха ѝ, от който настръхваше и поруменяваше, я подсети за малкото момиченце. Колко просто беше всичко тогава! Сега всички си бяха отишли. Останала бе само тя.
Колата спря и я откъсна от мислите ѝ.
— Пристигнахме — съобщи Анете и слезе.
Миа остави очилата си на таблото и я последва. Дъждът се бе предал, беше само кратък локален валеж, мекото пролетно слънце пак се показа иззад облаците и ги поведе към малка жълта работилничка встрани от центъра на Санвика.
На витрината пишеше Шивашко ателие на Йени. От вътрешната страна на вратата висеше старовремска табела, ЗАТВОРЕНО. Миа почука и веднага иззад завесата се появи сладко, но угрижено лице на възрастна жена.
— Да? — попита тя през вратата.
— Миа Крюгер. Полицейско управление Осло, отдел „Убийства“. — Миа вдигна картата си срещу стъклото, за да я успокои.
— Полиция? — жената ги изгледа тревожно.
— Да — отвърна меко Миа. — Може ли да влезем?
Явно сладката възрастна жена бе изпаднала в шок, след като беше прочела заглавията във вестниците — отне ѝ време да отключи вратата. Старческите ѝ разтреперани пръсти се мъчеха да завъртят ключа и най-накрая ѝ се удаде. Миа влезе спокойно в магазинчето и показа повторно картата си на старата дама. Възрастната жена затвори вратата след тях и бързо пак я заключи. Тя остана по средата на малкото пъстро помещение и не знаеше какво да прави.
— Вие ли сте Йени? — попита Миа.
— Да. Извинете. Къде са ми обноските?! Уф, какъв ден, цялата треперя. Йени Мидхюн. — Собственичката протегна към Миа малката си пъргава ръка.
— Ваше ли е това ателие? — Анете се огледа.
На витрината имаше манекени с ръчно ушити дрехи. Стените и рафтовете бяха отрупани с изделия, явно изработени от Йени. Няколко кукли, няколко рокли, едната стена бе покрита с кувертюри, целият магазин беше препълнен със старомодно ръкоделие.
— От 1972-ра — кимна сладката възрастна жена. — Двамата с мъжа ми отворихме работилницата, но него вече го няма. Отиде си през осемдесет и девета. Негова беше идеята да се казва „Шивашко ателие на Йени“. Според мен „на Йени и Арил“ щеше да е добре, но той настоя, тъй че, да…
13
„Semi, Semi“ — песен на норвежкия певец, актьор и кабаретен артист Айнар Русе (1898-1979). — Б.пр.