Маркус Скуг.
Сигри беше на осемнайсет, идиотът — на двайсет и две. Идиотът се бе преместил в Осло и непрекъснато висеше на „Плата“8. След няколко месеца Сигри го последва.
Възстановяването бе продължило четири седмици. Не за първи път Миа прибираше сестра си от клиника, но сега всичко изглеждаше толкова различно. Съвсем нова мотивация. Нямаше я наркоманската усмивка след такива престои — лъжи, лъжи, лъжи: само чакаше да излезе и да се надруса. Не, вече имаше нещо ново в очите ѝ. Изглеждаше по-уверена, почти беше на себе си.
Миа толкова много бе размишлявала за сестра си през тези години, че в главата ѝ сякаш се беше отворила дупка. Защо точно Сигри? Дали защото се отегчаваше? Дали заради мама и татко? Дали само заради някакъв проклет мършав идиот? От любов ли наистина?
Мама навярно бе строга, но не чак толкова. Татко изглежда беше прекалено добродушен, но какво значение имаше това? Ева и Шире Крюгер бяха осиновили близначките веднага след раждането им. Беше предварително уговорено с биологичната им майка. Тя бе млада, сама, не можеше, не искаше, а и не ѝ беше позволено да задържи децата. За бездетните съпрузи това бе като дар от небето — момичетата бяха точно това, което желаеха; щастието им беше пълно.
Тя, мама Ева, учителка в прогимназията „Осгорен“. Той, татко Шире, продавач на бои, собственик на магазина „Уле Крюгер и синове“ в центъра на Хортен. Миа бе търсила и търсила причини в семейството — опитваше се да проумее защо Сигри трябваше да свърши като наркоманка — но така и не ги намери.
Маркус Скуг.
Негова бе вината.
Случи се само седмица, след като си дойде вкъщи от Валдрес. Толкова им беше хубаво заедно в апартамента на улица „Вогт“. Сигри и Миа. Миа и Сигри. Снежанка и Спящата красавица. Отново неразделни. Миа даже си взе няколко почивни дни — за пръв път от Бог знае колко време насам. После една вечер намери бележка на масата в кухнята:
Трябва само да говоря с М.
Веднага се връщам. С.
Миа стана от ръба на кея и запристъпва към къщата. Вече леко се олюляваше. Беше време за още няколко таблетки. И питие към тях.
5.
Холгер Мунк се умори да кара и отби от шосето, за да си отдъхне. Намери място за почивка и излезе да си опъне краката. Не му оставаше много път, намираше се само на няколко километра от тунела, свързващ остров Хитра с континента, но нямаше нужда да бърза. По някаква причина — Холгер Мунк така и не успя да попита защо — щяха да го превозят до острова с лодка не по-рано от два часа. Местният полицейски служител, с когото разговаря, не изглеждаше особено схватлив. Холгер нямаше предразсъдъци към областната полиция, но беше свикнал на малко по-друго темпо в Осло. Разбира се, вече не, полицейският участък в Рингерике въобще не беше сред най-натоварените в страната. Мунк изруга тихо и помисли с омраза за Микелсон, но бързо се възпря. Микелсон не беше виновен. Течеше вътрешно разследване и нещо трябваше да се случи след това в полицията. Знаеше го и все пак…
Мунк седна на една пейка и си запали нова цигара. Тази година пролетта бе дошла рано в Трьонделаг. На много места по дърветата имаше зелени листа, а снегът почти съвсем се беше стопил. Не че беше особено вещ по въпроса кога обикновено настъпва пролетта в Трьонделаг, но научи за това от местното радио. Спря да слуша музика, за да чуе новините. Дали все още успяваха да запазят тайната, или някой там в „Грьонлан“ бе издал случая на хищен журналист с дебел портфейл? За щастие не съобщиха нищо. Нищо за малкото момиченце, намерено да виси от едно дърво в Маридален.
През цялото време, докато шофираше, телефонът звъня пронизително и настойчиво, но Холгер не отговори. Не искаше да се обажда или да изпраща съобщения от автомобила. Бе се натъквал на достатъчно случаи на хора, излетели от пътя или налетели на някого само заради секунда невнимание. А и нямаше нищо спешно. Беше хубаво да разполага с малко свободно време. Всъщност не му бе приятно да си го признае, но на моменти му идваше прекалено. Цялото бачкане. И дребните семейни ангажименти. Не му тежеше да посети майка си в старческия дом. Не възразяваше да помогне на дъщеря си с приготовленията за сватбата. Със сигурност се радваше на възможността да прекара някой и друг час с Марион, внучката си, току-що навършила шест, но въпреки това, да, нещо не се връзваше.
8
Регионът около Централната гара в Осло, известен като сборно място за наркозависими. — Б.пр.