Щом я видя, Бенямин Баке стана и се приближи към нея с широка усмивка.
— Здравей, Миа! Много ми е приятно — силно стисна ръката ѝ.
— Здрасти! — Миа остана малко изненадана от фамилиарното му поведение.
Навярно така е прието в неговите кръгове. Ние, тези, които показват по телевизията и за които пишат във вестниците, имаме една и съща съдба, ние сме една общност и държим един на друг. Това изобщо не ѝ се хареса, но тя се престори, че не забелязва нищо.
— Запазих маса в кафенето на театъра. Имаш ли нещо против да отидем там? — попита Бенямин и загаси цигарата си.
— Хм — усмихна се Миа. — Едва ли ще отнеме толкова време.
— Заради мен — каза Бенямин и леко я побутна по ръката. — Искам да хапна. Цяла сутрин имах репетиции, по-късно ще играя в едно детско представление, а вечерта пак съм на репетиция.
— Добре. Аз не съм гладна, но ще те погледам, докато ядеш.
— Звучи супер — усмихна се Бенямин и ѝ даде знак да го последва през улицата.
Бенямин Баке, естествено, знаеше името на сервитьорката в кафенето на театъра и разговаря с нея през цялото време, докато тя ги водеше към резервираната маса до прозореца. Дори ѝ представи Миа. Момичето видимо се смути да се здрависа с нея и да си каже името. На Миа пак ѝ стана смешно — малко име тук, малко име там. Това, разбира се, бе техника за господство22, но тя не успяваше да разбере дали Бенямин Баке е достатъчно съобразителен, за да го осъзнае. Вероятно просто си е така в неговия бранш. Всичко бе лично, уютно, познаваме се, от една прослойка сме, избери ме за ролята, това е работата ми.
Женкар — това е той. Миа се надяваше Сюсане да не е толкова глупава да се забърка с този тип. За него ли бе плакала? Не, сигурно не е той. Сюсане имаше афинитет към малко по-възрастни мъже, които да се грижат за нея; не към такива младежи. Не към това. Миа не се съмняваше в способностите на Бенямин Баке при необходимост да изиграе ролята на силен и грижовен мъж. Сега беше по-скоро в образа на… как да се изрази — невинно момче?
— Да, трябва да призная, че се изненадах, когато се обади — каза той, след като поръча. — За какво всъщност става въпрос?
Миа прикри усмивката си. Във филма, в който го бе гледала, имаше почти същата реплика.
— Просто рутина — увери го тя и отпи глътка вода.
— Атакувай — подкани я Бенямин Баке.
Прокара ръка през косата си и ѝ намигна. Наистина е женкар. Тя си напомни другия път да предупреди Сюсане да стои настрана от него.
— Става въпрос за твоята прабаба, Вероника Баке.
— Нима? — Бенямин повдигна вежди.
— Нали Вероника Баке е твоя прабаба? „Ханстенгата“ 20. Починала е преди две години.
— Всичко е точно — потвърди Бенямин.
— На този адрес ли е живяла до смъртта си?
— Не, не. От много години бе настанена в старчески дом.
— Дом за възрастни хора „Хьовиквайен“?
— Да, точно така. Каква е връзката?
— Кой е живял на „Ханстенсгата“ 20?
— Това е моят апартамент. Живея там от седем години.
— Откакто баба ти е отишла в старчески дом ли?
— Да.
— Наследил ли си жилището? На твое име ли е?
— Не, на името на баща ми. Какво е станало? Защо ме разпитваш за това, Миа?
Пак се обърна към нея по име. Почти ѝ се прииска да му се довери, да му разкрие мислите си. Техниката му наистина бе добра, трябваше да я запомни.
— Както казах, това е само рутина — отвърна тя и пак отпи глътка вода. — В кое представление играеш?
— Какво? Ъ, „Хамлет“. По-скоро репетираме. В момента играя в едно детско представление, но се подготвям и за невероятно интересен проект — нова норвежка драматургия, авторката е само на двайсет и две години, много е талантлива. Събрахме се да ѝ помогнем, pro bono23. Разбираш какво имам предвид — сурово, ъндърграунд, направо от улицата.
— Разбирам — кимна Миа. — Къде получаваше пощата си?
— Кой?
— Вероника Баке.
— Пощата си ли? В какъв смисъл?
— Искам да кажа — в дома ли се е получавала пощата ѝ, или при теб?
Бенямин изглеждаше малко объркан.
— По-голямата част от кореспонденцията ѝ се получаваше в дома. За каква поща говориш? Някои неща получавах аз, но ѝ ги препращах или ѝ ги носех, когато отивах да я посетя. Коя поща имаш предвид?
22
Метод за индиректно упражняване на власт. Понятието е въведено от норвежкия психолог и философ Ингял Нисен. — Б.пр.