По пладне премина през някакво село. Пред глинените колиби по уличката се търкаляха деца, играеха с тиквени семки и черупки, крещяха, боричкаха се, но всички боязливо се отдръпнаха пред непознатия самана. В края на селото пътят минаваше през един поток, а на брега на потока бе коленичила млада жена, която переше дрехи. Когато Сидхарта и поздрави, тя вдигна глава и го погледна с усмивка така, че той успя да види как проблясва бялото в очите й. Благослови и според обичая на отшелниците и и попита колко път има още до големия град. Тогава тя стана и пристъпи към него. Красиво блестеше влажната й уста на младото лице. Тя закачливо го попита дали е ял вече и дали е вярно, че саманите нощем спят сами в гората и не допускат при себе си никакви жени. Докато говореше така, тя постави левия си крак върху неговия десен и направи онова движение, което жената прави, когато кани мъжа към онази любовна наслада, която поучителните книги наричат „катерене по дърво“. Сидхарта усети как кръвта му пламва и тъй като в този миг си спомни за съня, който бе сънувал през нощта, приведе се малко към жената и целуна мургавия връх на нейната гръд. После и погледна и видя усмихнатото й лице да издава желание, а примижалите й очи да молят с копнеж. Сидхарта също почувства копнеж, почувства как всички фибри на тялото му треперят, но понеже не бе докосвал жена, той се поколеба за миг, докато ръцете му бяха вече готови да посегнат към нея. И в този миг го побиха тръпки, чу вътрешния си глас, и този глас му каза: „Не.“ Очарованието изчезна от усмихнатото лице на младата жена, той виждаше само влажния поглед на разтопено женско животно. Погали приятелски страните й, отвърна се от нея и се изгуби леко стъпил в бамбука, сподирен от разочарования й поглед.
Още същия ден, преди да настъпи вечерта, той стигна до един голям град и се зарадва, защото жадуваше да срещне хора. Дълго бе живял в гората, та сламената колиба на лодкаря, в която бе спал предната нощ, бе първият покрив над главата му от много време насам.
Малко преди да влезе в града, в една хубава, заградена горичка той срещна върволица от слуги и слугини, натоварени с кошове. Сред тях в украсена носилка, носена от четирима слуги, седеше на червена възглавница и под пъстро покривало, което и пазеше от слънцето, една жена — господарката. Сидхарта застана при входа на горичката и се загледа в шествието, наблюдаваше слугите и слугините, кошовете и носилката, вгледа се и в господарката. Из под високо вчесаните черни коси той видя много светло, много нежно и умно лице, светлоалени устни като току-що откъсната смокиня, вежди — грижливо изрисувани на високи дъги, умни и будни тъмни очи, светла, висока шия, която се показваше от златисто-зелената й връхна дреха, отпуснати дълги и тънки светли ръце с широки златни гривни на китките.
Сидхарта видя колко красива бе тя и сърцето му трепна от радост. Когато носилката се приближи, той се поклони дълбоко, а когато се изправи, погледна светлото прелестно лице, прочете за миг онова, което казваха умните засенчени очи и вдъхна някакво благоухание, което до този миг не познаваше. Красивата жена за миг само кимна с глава, усмихна се и изчезна в горичката, съпроводена от слугите си.
„Градът ме посреща с добър знак — помисли си Сидхарта.“ Поиска му се веднага да влезе в горичката, но се отказа, като забеляза презрението и недоверието, с което слугите и слугините го гледаха при входа. „Все още съм самана — каза си той, — все още съм отшелник и просяк. Не бива да остана такъв, като друг човек трябва да вляза в горичката.“ И се засмя.
Първия човек, когото срещна, той разпита за горичката и за името на онази жена, и така научи, че горичката е на прочутата разгулница Камала, и че освен горичката тя притежавала и една къща в града.
Тогава той отиде в града. Вече имаше цел. Тръгвайки след тази цел, той се остави на града да го погълне, носеше се сред потока на улиците, заставаше на площадите, почиваше на каменните стълби край реката. Привечер той се сприятели с един бръснарски чирак, когото бе забелязал да работи в сянката на един свод, когото след това срещна отново на молитва в храма на Вишну82 и на когото бе разказал за деянията на Вишну и Лакшми.83 През нощта той спа при лодките на реката, а рано на сутринта, преди да дойдат първите посетители в бръснарницата, отиде при младия чирак, който му обръсна брадата, подряза косите му, вчеса ги и ги намаза с фино масло. После Сидхарта отиде да се окъпе в реката.