Но може би е голяма заблуда, дори грях от моя страна, дето вярвам, че трябва да служа за прогласяването на това възвишено предчувствие. Може би нещастието на нашия днешен свят е тъкмо в това, че тази върховна мъдрост се предлага на дребно, по всички улички, че във всяка държавна църква заедно с вярата във властта, в кесията и националната суетност бива проповядвана и вяра в чудото Исус, че Новият завет, хранител на най-скъпи и най-опасни мъдрости, се предлага във всеки магазин и мисионерите дори го раздават безплатно. Навярно такива нечувани, смел, дори страховити възгледи и предчувствия, каквито има в някои думи на Исус, трябва да бъдат грижливо скривани и оградени със защитни валове. Навярно би било добре и желателно, ако за да научи една от ония могъщи думи, човек е принуден да пожертва години и да залага живота си така, както прави и за други високи стойности на битието. Ако е така (в някои дни вярвам, че е така), това означава, че и последният писач на забавни четива прави нещо по-добро и по-естествено от този, който се старае да намери израз за вечното.
Това е моята дилема и проблем. Може да се говори много за нея, но не и тя да се разреши. Никога няма да ми се удаде да превия един към друг двата полюса на живота, да запиша двугласието на неговата мелодия. И въпреки всичко ще следвам смътната повеля в сърцето ми и отново и отново ще предприемам опити. Това е пружината, която движи моето часовниче.
Херман Хесе
Сидхарта
ПЪРВА ЧАСТ
На сянка край къщата, на слънце край речния бряг с лодките, под сянката на гората, под сянката на смокинята израсна Сидхарта, хубавият син на брамина,65 младият сокол, заедно с приятеля си Говинда — също син на брамин. Слънцето лееше загар по светлите му плещи, когато се къпеше по време на свещените измивания, при свещените жертвоприношения. Сенки се вливаха в черните му очи, в манговата горичка по време на юношеските игри, когато майка му пееше песни по време на свещените жертвоприношения, и поученията на учения му баща по време на беседите на мъдреците. Сидхарта отдавна вече участваше в беседите на мъдреците, упражняваше се с Говинда в словесна борба, упражнявате се с Говинда в изкуството да съзерцава, в службата на вглъбяването. Той вече умееше да изговаря безшумно Ом66 — думата на думите, да и казва безгласно, в себе си чрез вдишване, и да и казва безгласно чрез издишване, със съсредоточена душа, с чело, обкръжено от сиянието на ведро мислещ дух. Той умееше вече да разбира в съкровеността на съществото си Атман,67 неразрушимия, единосъщия с всемира.
66
Ом е настоящето, миналото и бъдещето. Това е — казва Мандукиа-упанишада — целият свят в една сричка, то е още онова, което може да съществува извън трите времена. Тази дума се разлага на много части, образуващи много звукове. Тези звукове символизират различни същества и неща: часовете на деня и нощта, ведите, боговете Брама, Вишну, Шива и пр. — Б. пр.
67
Атман на санскритски буквално означава „дъх“. В индуизма Атман е духовната спойка на психическия живот, който се състои от дъх (прана), зрение, слух, език и разум. При смъртта остава само кармата, а Атман се разтваря в световната душа. — Б. р.