— Как мислиш, Говинда, — запита веднъж Сидхарта, когато пак отиваха да просят, — как мислиш, напреднахме ли? Постигнахме ли желаното?
Говинда отвърна:
— Ние учихме и продължаваме да учим. Ти ще станеш прочут самана, Сидхарта. Бързо усвояваш всяко упражнение, често старите самани ти се възхищават. Някой ден ти ще станеш светец, Сидхарта.
Сидхарта каза:
— Приятелю мой, аз мисля другояче. Това, което до днес научих при саманите, о, Говинда, можех по-лесно и по-бързо да го науча във всяка кръчма в квартала на блудниците, каруцарите и зароиграчите.
Говинда каза:
— Сидхарта се шегува с мен. Как сред онези клетници щеше да се научиш на съзерцание, на спиране на дъха, на надделяване на глада и болката?
Като че говореше на себе си, Сидхарта съвсем тихо промълви:
— Какво е съзерцанието? Какво е напускането на тялото? Какво е спирането на дъха? Това е бягство от нашето Аз, краткотрайно освобождаване от мъката да бъдем онова, което сме, мимолетна упойка срещу болките и безсилието на живота. Същото бягство, същото опиянение намира воловарят в хана, когато пие няколко чаши оризово вино или прекипяло кокосово мляко. Тогава той не усеща себе си, тогава той не усеща вече страданията на живота, тогава той е безчувствен към всичко. Така заспал над чашата си с оризово вино, той намира същото, което намират Сидхарта и Говинда, когато след дълги упражнения излизат от тялото си и пребивават извън своето аз. Така е, о, Говинда!
Говинда подзе:
— Така казваш, о, приятелю, и знаеш, че Сидхарта не е нито воловар, нито пияница, а самана. Наистина, пияницата намира упоение, намира за кратко прибежище и спокойствие, но след това той се завръща от бляна в предишното си живеене, без да е станал по-мъдър, без да се е изкачил с няколко стъпала по-нагоре.
А Сидхарта продума с усмивка:
— Не зная, никога не съм бил пияница. Но зная, че аз, Сидхарта, намирам в съзерцанието само за кратко време упоение, и че съм също толкова далеч от мъдростта и спасението, колкото е детето в майчината утроба, това зная аз, о, Говинда, това зная.
И друг един път, когато Сидхарта и Говинда напуснаха гората, за да изпросят в селото храна за братята и учителите си, Сидхарта почна да говори и каза:
— Е, Говинда, на правия път ли сме? Приближаваме ли се вече към познанието? Не се ли движим отново в кръг — ние, които искаме да се изтръгнем от кръговрата?
Говинда каза:
— Ние много научихме, Сидхарта, много още ни остава да научим. Ние не се движим в кръг, ние се движим нагоре, кръгът е спирала, и много стъпала вече изкачихме.
Сидхарта отвърна:
— На колко години смяташ, че е най-старият ни самана, нашият достоен учител?
Говинда каза:
— Може би на шестдесет години да е нашият старей.
А Сидхарта отвърна:
— Вече е на шестдесет години и още не е достигнал нирвана.74 Той ще стане и на седемдесет, и на осемдесет, ти и аз също да, за мъдреца от рода Шакия. Той притежавал, казваха поклонниците му, пълно познание, спомнял си предишните си съществувания, бил достигнал нирвана и никога вече нямало да се върне в кръговрата, никога повече нямало да се потопи в мътния поток на въплъщенията. За него се носеха великолепни и невероятни слухове — извършил бил чудеса, надвил дявола, разговарял с боговете. Ала враговете му и неверниците говореха, че този Гаутама бил суетен изкусител, прекарвал дните си в охолство, презирал жертвоприношенията, бил невеж и не познавал нито религиозните упражнения, нито богоотдадените самоизтезания.
Сладостно звучеше преданието за Буда, очарование искреше от неговите думи. Светът беше болен, трудно бе да се понася животът — а тук, като че избликваше извор, като че ехтеше зов на вестител, изпълнен с утеха, блаженство и благородни обещания. Навсякъде, където стигнеше мълвата за Буда, във всичките земи на Индия младежите се заслушваха с трепет, усещаха копнеж, усещаха надежда, и всеки поклонник и чужденец бе добре приет между синовете на брамините в градовете и селата, ако носеше вест за него, за Възвишения, за Шакиямуни75.
Това предание бе стигнало и до саманите в гората, до Сидхарта и до Говинда — бавно, капка по капка, и всяка капка бе натежала от надежди и съмнения. Те говореха малко за него, защото най-старият от саманите бе враждебен на това предание. Той бе чул, че наричаният Буда по-рано бил отшелник и живеел в гората, но после се върнал към охолния живот и светските страсти, затова и не искаше да чуе за Гаутама.
— О, Сидхарта, — каза веднъж Говинда на приятеля си, — днес бях в селото и един брамин ме покани да вляза в къщата му; там бе пристигнал един брамински син от Магада.76 Той видял с очите си Буда и слушал проповедта му. Истина ти казвам, дъхът преряза гърдите ми и си помислих: „да бих могъл и аз, да можехме и ние двамата, Сидхарта, да доживеем часа, в който да чуем учението от устата на този съвършен!“ Кажи, приятелю, не искаш ли да отидем там и да чуем учението от устата на Буда?
74
Букв. „угасване“. Според будизма нирвана означава угасването на стремежа за живот и дела, които създават нова карма; състояние, постижимо приживе, в което вече няма страдание и може да се въздейства благоприятно на останалите хора. — Б.р.