Сидхарта каза:
— О, Говинда, винаги съм мислел, че Говинда ще остане при саманите, винаги съм вярвал, че целта му е да стане на шестдесет и седемдесет години и все повече да се отдава на изкуството и упражненията, които красят самана. Но ето че твърде малко съм познавал Говинда, твърде бегло съм долавял сърцето му. Сега, изглежда, ти, скъпи, искащ да поемеш по нов път и да отидеш там, където Буда проповядва учението си?
Говинда каза:
— Ти се подиграваш. Подигравай се, Сидхарта. Но нима в теб не се събуди желание и страст да чуеш това учение? Не ми ли каза веднъж, че няма да вървиш дълго по пътя на саманите?
Тогава Сидхарта се усмихна по своему, а в гласа му се прокрадна сянка от скръб и сянка от подигравка, и каза:
— Така е, Говинда, добре говориш и добре си спомняш. Но да би си спомнил и за другото, което си слушал от мене — че съм се изморял от учения и учене, че малко вярвам на думите, които изговарят учителите. И все пак, драги, готов съм да чуя онази проповед, макар че в сърцето си мисля, че ние вече сме вкусили най-добрия плод на това учение.
Говинда каза:
— Готовността ти радва сърцето ми. Но кажи ми как е възможно това? Как би могло учението на Гаутама, преди да сме го чули, да ни е дало най-добрия си плод?
Сидхарта каза:
— О, Говинда, нека се ползваме от този плод! Но този плод, за който вече можем да благодарим на Гаутама, се състои в това, че ни подтикна да се отделим от саманите! Дали ще ни даде и нещо по-добро, приятелю, нека да изчакаме това със спокойствие в сърцата.
Още същия ден Сидхарта съобщи на старея на саманите решението си да го напусне. Той съобщи това на старея с благопристойност и скромност, които подобават на по-младия, на ученика. Стареят на саманите обаче се разяри, че двамата юноши искат да го напуснат, разкрещя се и изрече хулни думи.
Говинда се изплаши и смути, но Сидхарта сведе устните си към ухото на Говинда и му прошепна:
— Сега ще покажа на старея, че съм научил нещо при него.
Като застана близо до старея и се съсредоточи, той долови погледа му със своя поглед, овладя го, принуди стареца да занемее, отне му волята, подчини и на своята воля, заповяда му безгласно да върши онова, което желаеше от него. Стареят занемя, очите му се втренчиха, волята му го напусна, ръцете му увиснаха, загубил сили — той се предаде на магията на Сидхарта. А мислите на Сидхарта завладяха старея на саманите, той трябваше да изпълни всичко, каквото му повеляваха. Старецът се поклони няколко пъти, извърши няколко благославящи движения и със заекване изрече благочестиво пожелание за добър път. Юношите отвърнаха с благодарност на благопожеланието и поклоните и като поздравиха, поеха пътя си. По пътя Говинда каза:
— О, Сидхарта, ти научи при саманите повече, отколкото предполагах. Трудно е, много е трудно да се омагьоса стар саман. Ако бе останал при тях, скоро щеше да се научиш да ходиш и по водата.
— Не желая да ходя по водата — рече Сидхарта. — Нека старите самани се утешават с тези изкуства.
ГАУТАМА
Всяко дете в град Савати77 знаеше името на Възвишения Буда и всяка къща бе готова да дава щедро милостиня на учениците на Гаутама, на просещите мълчаливо. Близо край града се намираше любимото място на Гаутама, горичката Иетавана, която богатият търговец Антапиндика, преданият поклонник на Възвишения бе подарил нему и на учениците му.
Към това място водеха всички разговори и отговори, стигнали до ушите на двамата млади отшелници, търсещи Гаутама. Когато стигнаха град Савати, още пред първата къща, пред чиято врата бяха застанали да искат милостиня, предложиха им храна, и те и приеха, а Сидхарта попита жената, която му и поднесе:
— О, милостива жено, много ни се иска да узнаем къде пребивава Буда, Достойния, защото двамата сме самани от гората, и дойдохме да видим него, Съвършения, и да чуем учението от устата му.
Жената каза:
— Тъкмо на място сте попаднали, о, самани от гората. Знайте: в Иетавана, в градината на Антапиндика пребивава Възвишения. Вие, странници, можете да прекарате там нощта, защото там има място дори за безбройното множество хора, което се стича, за да чуе от устата му учението.
Говинда се зарадва и радостно възкликна:
— Тогава сме постигнали целта си и пътят ни свършва! Но кажи ни, майко на поклонниците, познаваш ли Буда, видяла ли си го с очите си?